Знак, знакова система, видове знаци

Знак, знакова система, видове знаци

1.      Знакът е сетивно възприеман обект, който представя друг обект и носи информация за възприемане на този обект. Знакът е преди всичко информативен обект. Той представя (замества) не себе си, а нещо друго, някакъв друг, намиращ се извън него обект. Основните признаци на знака и функционалните му стойности са набелязани и в друго определение: знакът е материален, сетивно възприемаем предмет (явление, действие), който в процеса на познанието се явява като представител (заместител) на друг предмет и се използва за получаване, запазване, преобразуване на информация за него. (Разников)

2.      Знакова система – съвкупност от еднородни знаци – материалната им страна е еднотипна, смисловата им страна е свързана с тяхната обща функция. Пътните знаци като знакова система материално са еднотипен израз и функцията им е да регулират движението на превозните средства. Азбуката като система от графични знаци (букви), а функцията им е да представят (заместват) звуковете. Знаковите системи могат да бъдат прости и сложни. За простата знакова система е характерно, че знаците не са свързани помежду си (пътните знаци). За сложната система е характерно обратното (цифрите като прост знак образуват числото като сложен знак). Езикът е също сложна знакова система. Знаковите системи биват още отворени и затворени. При отворените се включват и отпадат знаци, а при затворените броят е постоянен (цифрите от 0 до 9). За знакова система са необходими минимум два знака.

3.      Произволност на знака – между знака и обозначения от него обект може да няма връзка. Знакът в случая е произволно избран спрямо обозначения обект (синият цвят на полицейския автомобил е произволно избран). Тук връзката е произволна, случайна. Този знак е установен по договаряне.

4.      Мотивираност на знака – между знак и обозначаем обект може да има връзка. Знакът не е произволно избран, той произтича от същността (природата) на обозначаемия обект (червеният цвят на светофара е наложен от представата за кръв при неспазването на знака). Обозначавания обект ‘завой на път’ определя пътния знак. Връзката е естествена. На тази основа се говори за мотивация на знака.

Заключение: за произволност и мотивираност говорим от същината на връзката между знака и обекта.

5.      План на израз и съдържание на знака – знакът е единство от материална и смислова страна, независимо от концепцията на Сосюр, според която и двете страни на знака имат психичен характер. За тези две страни на знака са създадени различни термини – означаващо и означаемо. (Сосюр) Представителят на датския структурализъм (глосемантика) Луи Йелмслев ги нарича план на изразяване и план на съдържание. 

§  план на изразяване – всеки знак има различна материална страна във вид на предмет (звук, светлина, цвят, графика, движение) – материална страна на знака. Чрез своя план на изразяване знакът става сетивно възприемаем за получателя и на тази основа изпълнява своята функция – да даде информация за означаем обект.

§  план на съдържание – смисловата страна на знака, смисловите съставки в него. Планът на съдържание е свързан със същината на представяния (замествания) обект. Знакът ‘звън’ в университета има съдържание ‘часът започва или свършва’.

6.      Знакова функция – знаковата функция на даден обект се разглежда като единство от обозначение (знаковата функция като представител на обозначавания обект), но и означение (знаковата функция като предавател на информация за обозначавания обект).  

7.      Знакова ситуация – знакът изпълнява знаковата си функция при определена знакова ситуация. Терминът знакова ситуация има за синоним термина семиозис.

8.      Видове семиозис – конкретен и абстрактен. Актуалната знакова ситуация се определя като конкретен семиозис – даден знак се реализира в точно определено време и точно определено пространство (червената светлина на светофара). Потенциалната знакова ситуация се определя като абстрактен семиозис –  даден знак се разглежда като потенциален с възможност да бъде употребен, но всъщност не е актуализиран (пътният знак червена светлина в описанието му в правилника за движение по пътищата).

9.      Денотат и денотация – знакът поначало представлява (замества) даден обект, т.е. той го обозначава. Това обозначаване е свързано с актуалната знакова ситуация (конкретен семиозис) и потенциалната знакова ситуация (абстрактен семиозис). При конкретния семиозис знакът се съотнася с точно определен обект, един от класа еднородни предмети. Този конкретен обект е неговият денотат. Това съотношение между знака в употреба и денотата, т.е. конкретно обозначаемия обект се определя като денотация (съотношението между езиковия знак ‘автобус’ и обекта ще бъде денотация и обектът – денотат при конкретна знакова ситуация). При абстрактния семиозис знакът се съотнася с обекта като клас от еднородни обекти. Този обект изобщо е негов референт. Това съотношение между знака и обекта (класа от предмети) се определя като референция (съотношение) между езиковия знак (автобус) и обекта (референция и референт) при потенциална знакова ситуация, т.е. знакът изобщо и обектът, равен на класа от такива обекти.

10.  Функции на знака – при неговата реализация в определена знакова ситуация изпълнява определени функции: 

§  репрезентативна функция – знакът изпълнява основното си предназначение – да обозначава (замества) даден обект извън себе си и да дава информация за него

§  когнитивна функция (познавателна) – функцията на знака да съхранява познанието за обозначения от него обект

§  номинативна функция – функцията на езиковите знаци да назовават обекти и да бъдат техни названия (имена)

§  апелативна функция  - чрез знака адресантът оказва подбудително въздействие върху адресата (заповед, молба)

§  емотивна функция – адресантът изразява чувства чрез знака

§  естетическа функция

§  магическа функция

§  метаезикова функция

§  фатическа функция

11.  Семантичен триъгълник (на Готлоб Офрече)

А: денотатът – предмет от действителността в своя материален вид извън съзнанието на човека и сигнификат – представата като отражение на предмети от действителността в съзнанието на човека

Б: знакът (думата като знак)

В: десигнат (смисъл), а при думата – понятие за предмета

Б : А à знакът обозначава денотат

         |____->      думата обозначава предмет

Б : В à знакът има смисъл

         |____->      думата изразява понятие

В : А à десигнатът е свързан с денотат

         |____->      понятието е свързано с (отразява) предмет

12.  Класификация на знаците – в теорията за семантиката (наука за знаците и знаковите системи) се разпределят знаците на различни видове според определени критерии. Основен критерий за делението е според съотнесеността на знака към обозначавания обект, т.е. според обектната му съотнесеност. Въз основа на този критерий е разработена съответна типология на знаците от Пърс, Морис и др.

I.        Видове знаци според обектната им съотнесеност (Теория на Пърс)

§  Знак-икона – говорим за него, когато между обозначаемия предмет и знака има сходство. Иконически знаци са снимки, рисунки, картини, диаграми, карти, чертежи, чертежи, скици, схеми, планове и др.

§  Знак-индекс – говорим за него, когато обозначавания от знака предмет оказва въздействие на самия знак. Чрез индекса като знак-указател се посочва обекта, сигнализира се наличието му. Индексите биват:

• -          индекс с причинно-следствена връзка
• -          индекс с липсваща причинно-следствена връзка

§  Знак-символ – той е условен знак

Въз основа на тридялбата на знаците на Пърс се прави подробно деление на знаците. в това деление знаковият индекс се разглежда чрез своите разновидности, а именно като знаков симптом и сигнал. В класификацията е добавен знак-същински, а именно езиков знак.

Типове знаци:

• знак-икона
• знак-симптом – естествен природен знак с причинно-следствена връзка, дава информация, но не се използва за общуване
• знак-сигнал – предварително договорен знак като обозначител на определена информация с комуникативен характер – в този смисъл той е изкуствен знак и изисква промяна в поведението на възприемащия
• знак-символ – изразява в обобщен вид абстрактна идея или система от идеи въз основа на договореност или обичаи, традиции
• знак-същински езиков – знакът е същински ако между обозначаващия обект и обозначавания обект не съществува връзка, разбирана като сходство, или връзката му е произволна, немотивирана; същински знаци са езиковите знаци (думите), те имат свои особености, думата е своего рода знак, затова думите се отделят като самостоятелен тип знаци, предмет на лингвосемантиката (наука за думите като знаци и за езика като знакова система)

II.     Видове знаци според начина на възникване – биват естествени и изкуствени. Естественият знак е примерен знак, свойство на предмет, явление, действие се възприема като обозначаем обект. Знаците-симптоми са естествени знаци. Изкуствен знак е създаденият по договаряне. Връзката между знака и денотата е изкуствено установена и в този смисъл тя е условна, случайна. Еди от условните знаци са възникнали по договаряне.

III.   Видове знаци според вида на знаковата система:

• вербални;
• невербални.

IV.  Видове знаци според случая на употреба:

• узоални (обичайни, общоприети – знаковата функция се реализира по обичаен начин в различни знакови ситуации);
• оказионални (случайни – знаковата функция се реализира само в отделен случай, в дадена знакова ситуация).

V.     Видове знаци според състава на знака:

• атомарни (неразложими, прости);
• комплексни (суперзнаци, разложими, сложни).

VI.  Видове знаци според плана на изразяване:

• звуков;
• графичен;
• кинетичен (двигателен – мимика, жест);
• светлинен;
• хроматичен;
• предметен;
• соматичен (проява на тялото);
• термичен (усещане за температура);
• климатичен (природни явления);
• нулев – липса на материален обект може да изпълнява ролята на обозначаем обект.

VII.            Видове знаци според начина на възприемане:

• акустичен;
• визуален;
• тактилен (осезание);
• олфакторен (обоняние);
• густативен (вкус).

VIII.Видове знаци според функцията им:

• денотативен – обозначава обекта пряко;
• конотативен – обозначава обекта непряко чрез вторична употреба на денотативния знак (думите с преносно значение);
• емотивен (за израз на чувство);
• експресивен – изразява състоянието на адресанта;
• естетически – постига се естетическо въздействие върху адресата.

13.  Видове знакови системи – знаковите системи се делят на различни видове според критериите за класификация на знаците. Система са два или повече знака от един тип с еднаква функция.

I.        Според вида на знаците спрямо обектната им съотнесеност се възприемат следните видове знакови системи:

• иконически знакови системи;
• симптомни знакови системи;
• сигнални знакови системи;
• символни знакови системи;
• езикови знакови системи.

II.     Според същността на знака – дали е езиков или неезиков, знаковите системи се определят като езикови и неезикови.

III.   Според начина на възникване на знака - естествен или изкуствен, знаковите системи се определят като естествени и изкуствени.

IV.  Според начина на създаване на знака – дали е създаден или не по модела на друг знак, знаковите системи се определят първични (не се създават по модела на друга знакова система) и вторични (създадени по модела на друга знакова система). Всеки естествен знак, например е първична знакова система, изкуственият език есперанто е вторична знакова система, защото е създаден по модела на естествения знак.

V.     Според начина на преобразуване на материалната страна на знака – дали началния материален израз на знака се преобразува или не, знаковите системи се определят като преобразуващи знакови системи или непреобразуващи знакови системи. Например знаците на морзовата азбука са преобразувани въз основа на знаците на азбуката.

Доколкото знаците на знаковата система са вид знаци според класификацията, те получават основна и допълнителна характеристика. Например езикът е вербална, естествена, първична знакова система; есперанто е вербална, изкуствена, вторична знакова система; системата от пътни знаци е невербална, сигнална, изкуствена система. Въз основа на изложените показатели знаковите системи могат да се разделят на два основни вида: езикови и неезикови знакови системи:

§  Езикови знакови системи – делят се на първични и вторични

• първични  с естествен характер – всеки човешки език е резултат от историческата практика на обществения процес на опознаване на материалния свят от хората и на общуване между самите тях. Думите като знаци не са съзнателно договаряни, а постепенно са били създавани в процеса на отразяване на предметите и явленията от природата и обществото в съзнанието на хората за целите на комуникацията. В този смисъл се говори за човешкият език като естествена знакова система.
• вторични с изкуствен характер с ранг на естествен език – това е всеки изкуствен международен език с езикови знаци заети от естествените езици (есперанто).
• вторични с изкуствен характер – веки изкуствен (информационен, програмиращ, инфо-логически и др.) език.

§  Знаковите системи свързани с езика са два вида:

• преобразуващи – предават визуално знаците на естествения език (думите) със свои знаци (графични, двигателни, тактилни). Преобразуването на думите в графичен вид става по два начина:
• пряко – чрез знаци – фонограми (буквата знак на звука), силабограми (буквата знак на сричка), логограми (йероглифът знак на дума).
• косвено – чрез знаците на самите буквени знаци, например в морза, стенографията, брайловата азбука.
• В първия случай се говори за първична преобразуваща знакова система с естествен характер. Това е всяка азбука. Във втория случай се говори за вторична знакова система с изкуствен характер (морз, код и т.н.).
• спомагателни – съпровождат речта в процеса на общуването (жестове) или заместват езиковите знаци (Н2О, О2). Спомагателна знакова система е параезикът – знакова система от двигателни жестове, мимики. Тя е основна спрямо езика спомагателна система с естествен характер, но тези знаци на параезика заместват ограничен брой знаци или имат самостойна допълваща роля. Вторият вид спомагателна знакова система е символната знакова система на дадена наука. Тя се състои от специални, изкуствено създадени знаци на ограничен брой езикови знаци с конкретно  и абстрактно съдържание в рамките на дадена наука (‘+’,’-‘).

14.  Видове семиотични дисциплини (семиотика – наука за знаците и знаковите системи) (М. Москов)

I.        Обща семиотика – какво е знакът, какви системи има, закономерности, видове

II.     Частни семиотики

• Лингвосемиотика – езикът като знакова система и думата като знак, основоположник е Фердинанд дьо Сосюр, занимава се с естествените и изкуствените езици, за които има специален раздел на лингвистиката – интерлингвистика.
• Паралингвистика – изследва системата от неезикови знаци, които съпровождат речта като спомагателно средство за общуване.
• Антропосемиотика – занимава се със знакови системи използвани от човека, разграничава се от зоосемиотиката и от ендосемиотиката и общо биосемиотиката.
• Етносемиотика – изследва използваните от общества социални знаци с оглед на тяхното етническо своеобразие