Географско положение на България: територия и граници

  Географско положение на България:
    територия и граници

Географско положение 

Фиг. 3
Териториално развитие на България
а) Територии по Санстефанския мирен договор
и след Берлинския конгрес
б) Територия по Букорещкия и Цариградския мирен договор (1913 г.)
в)Територия след Ньойския мирен договор (1919 г.)
г) Територия след Крайовската спогодба (1940 г.)
Съвременни граници. Aнализ и оценка
 
1.     Съвременни граници. Aнализ и оценка
 
 Общата дължина на държавните граници на България е 2245 km 
(таблица 1). 
 
Таблица 1. Граници на България (дължина в km)
 
Северната граница на България (с Република Румъния) преминава по 
талвега на р. Дунав и пресича Южна Добруджа по линията Силистра – н.
Картал (Черно море). Към територията на България спадат и над 90 
дунавски острова с обща площ 86 km2.  С пускането в действие на 
канала Рейн – Майн – Дунав (1992 г.) се реализира вековният проект за
 връзка на Северно море с басейна на Черно море. Дунавският воден път 
осигурява големи предимства за развитието на външноикономическите 
връзки на България със страните от Централна и Западна Европа. При 
Видин и Русе са изградени свободни икономически зони.
Транспортните връзки между България и Румъния се осъществяват чрез
 фериботните комплекси Видин – Калафат, Оряхово – Бекет, Русе –
 Гюргево, Силистра – Кълъраш. Единствената пряка жп и шосейна връзка
 между Русе и Гюргево (Дунав мост) не може да поеме разширяващия се 
трафик и търговски обмен. Ето защо двете съседни дунавски страни 
приеха проект за изграждането на втори мост над р. Дунав между Видин
 и Калафат. С построяването му ще засили трансграничното 
сътрудничество между двете държави.
Река Дунав е привлекателен обект за развитие на вътрешния и на
 международния туризъм. Традиционна дейност по р. Дунав е риболовът.
 
Сухоземната ни граница с Румъния се пресича от жп линия Кардам – 
Меджидия, от електропровод и газопровод.
 
Източната граница на България е с Черно море. Тя е морската ни
врата към света. Започва от нос Картал  и по крайбрежието на Черно 
море достига устието на р. Резовска. В границите на България се
включва
и крайбрежната водна ивица с ширина 12 km. През тази граница се
извършва голяма част от външнотърговския ни стокообмен.
Черноморското крайбрежие е с подчертана притегателна сила за
изграждането на големи стопански обекти.
По Черноморското крайбрежие се развиват риболов (Бургас, Созопол, 
Несебър) и солодобив (Атанасовско и Поморийско езеро). Много
благоприятни са условията за развитие на морски туризъм.
 
 Южната ни граница с Република Турция придобива нови функции 
след 1990 г. Факторите, които обуславят тези промени, са премахването 
на военното противопоставяне и развитието на икономическото
 сътрудничество.
През 2005 г. беше открит нов ГКПП между с. Лесово (южно от Елхово) 
и Хамзабейли.
 
 Южната граница с Република Гърция започва от р. Марица и по
 билото на Беласица достига в. Тумба.
 Както границата с Турция, така и тази с Гърция се пресичат от по една 
жп линия съответно при Капитан Андреево и Кулата. Преминаването
 на
 българо-гръцката граница се извършва при Кулата (в западната част), 
при Свиленград – Орменион (в източната част). Подписано е 
споразумение за съвместно използване на водите на р. Места, за 
откриване на нови гранични пунктове.
 
 Западната граница с Република Македония е с дължина 165 km. От 
в.Тумба тя пресича речни долини, преминава по планините Огражден,
 Малешевска, Влахина и Осоговска. Границата има три ГКПП: при 
Златарево (Петрич – Струмица), при Логодаж (Благоевград – Делчево) 
и при Гюешево (Кюстендил – Крива паланка – Скопие). Предстои 
свързването на Гюешево и Куманово и откриването на нов ГПП с. 
Струмяни – гр. Борово.
 
 Западната граница със Сърбия започва от с. Жеравино и по р. Тимок
достига р. Дунав. При Калотина границата се пресича от 
международната транспортна магистрала (жп и шосейна) от Западна 
Европа през Белград и София за Истанбул и страните от Близкия изток. 
Западната граница на България предоставя възможности за разширяване
на връзките между Адриатическото и Черноморското крайбрежие, 
което изисква изграждането на нови транспортни коридори и
инфраструктура.
Демократичните промени в България, в съседните й страни и в 
страните от Централна и Източна Европа и преходът към пазарно
стопанство в тях осигуряват нови, много по-големи възможности за 
използване на предимствата на географското положение на страната ни.