Осигуровките, които влизат в разходите на работодателя, са важна част от разходите за труд и са свързани с различни социални и здравни осигуровки. В България, тези осигуровки включват следните основни компоненти: 1. **Държавно обществено осигуряване (ДОО)**: - **Пенсионно осигуряване**: Това включва осигуровки за пенсия, които се използват за изплащане на пенсии на работниците, когато те достигнат пенсионна възраст. - **Осигуровки за общо заболяване и майчинство**: Тези осигуровки покриват разходите за болнични и майчински обезщетения. 2. **Здравно осигуряване**: - Това включва осигуровки за здравно осигуряване, които покриват разходите за медицински услуги и лечение. 3. **Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)**: - Тези осигуровки са предназначени за допълнителни пенсионни фондове и се използват за допълнителни пенсии. 4. **Фонд "Трудова злополука и професионална болест"**: - Тези осигуровки покриват разходите за обезщетения при трудови злополуки и професионални болести. 5. **Фонд "Безработица"**: - Тези осигуровки се използват за изплащане на обезщетения при безработица. 6. **Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"**: - Този фонд гарантира вземанията на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя. Процентите за различните видове осигуровки могат да варират в зависимост от различни фактори, включително секторът на икономиката и рисковите категории на труда. Общата сума на осигуровките, които работодателят трябва да плати, се изчислява като процент от брутната заплата на служителя. Ето примерна формула за изчисляване на общите осигуровки, които работодателят трябва да плати: \[ \text{Общи осигуровки} = \text{Брутна заплата} \times \text{Процент на осигуровките} \] Така че, ако брутната заплата на служителя е 1000 лева и общият процент на осигуровките е 18%, тогава общите осигуровки, които работодателят трябва да плати, ще бъдат: \[ \text{Общи осигуровки} = 1000 \times 0.18 = 180 \text{ лева} \] Тези осигуровки са важни, защото те осигуряват социална защита на работниците и техните семейства в случай на болест, безработица, трудова злополука или пенсиониране.