"Железният светилник" е роман, написан от българския писател Димитър Талев. Този роман е част от тетралогията на Талев, която включва още "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам". Жанрът на "Железният светилник" може да бъде определен като исторически роман с елементи на социален реализъм и психологическа дълбочина. Историческият аспект на романа се проявява в това, че действието се развива в периода на Възраждането в Македония, когато българският народ се стреми към културно и национално пробуждане. Талев умело вплита исторически събития и личности в сюжета, като същевременно изследва социалните и политически промени, настъпващи в този период. Чрез описанията на живота в Преспа, авторът представя борбата за национална идентичност и самосъзнание. Социалният реализъм в "Железният светилник" се проявява чрез детайлното и автентично изобразяване на живота на обикновените хора, техните битови и социални проблеми. Талев създава живи и многопластови образи, които отразяват сложността на човешката природа и взаимоотношенията в обществото. Чрез героите си, авторът разглежда теми като семейство, традиции, любов и дълг. Психологическата дълбочина на романа се изразява в детайлното изследване на вътрешния свят на героите. Талев използва психологически анализ, за да разкрие мотивите и емоциите на своите персонажи, като по този начин създава убедителни и запомнящи се образи. Тази характеристика прави "Железният светилник" не само исторически и социален роман, но и психологически. В заключение, "Железният светилник" е многопластов роман, който съчетава елементи на исторически роман, социален реализъм и психологически анализ. Това го прави едно от значимите произведения в българската литература, което продължава да бъде обект на изучаване и анализ.