"Серафим" от Йордан Йовков - анализ

"Серафим" - Йордан Йовков 

(анализ)

Всеизвестна е критическата истина,че ако Е.Пелин представя живота такъв,какъвто е,то Й.Йовков го изобразява такъв,какъвто трябва да бъде.Мечтаната хармония се осмисля като битиен критерий,а героите му обитават пълноценно в света на доброто и красивото.Те прекрачват границата между действително и реално и поради това са определени като другосветци-хора от друг свят,по-съвърщен и по-добър.

След художествените текстове,в които Йовков търси измеренията на човечността,е разказът серафим.В него е разгърнат мотивът за добротворчеството,за милосърдието,което извисява човека. Чрез образа на героя Серафим е внушена идеята за голямата душа на малкия човек,за духовното богатство на крайния бедняк,дошъл сред нас грешниците,за да ни учи на доброта.

Героят на Йовков с име на ангел от висш чин,е птичка божия,слязла на земята,за да учудва,да провокира възторж и да дава отговори относно земното ни битие.Той е нестандартен,различен от другите.През погледа на Еню Серафим е таласъм,плашило,изпаднал германец.Такъв е и през погледа на автора-странна фигура,откъснат от другите хора,без корени,без ярка идентичност, произход ,местоживеене ,професия. Героят е понесъл цялото си имуществосъс себе си,посред лято той е навлякъл дълго зимно палто.Това палто,цялото в кръпки,с изгубен първоначален цвят,е видимият образ на Серафимовата душа-минала през страдания,ранявана,с белези...Той прави добро така,както диша-без да го планира,без да се колебае и без да се възгордява.За него добротворчеството е начин на живот.

Скитник,без постаянно местопребиваване,нито гражданин,нито селянин,той е някак странно откъснат от света.Едновременно с това е здраво свързан с хората,някои от които дори не познава.Еню и Серафим са коренно различни,с различна ценностна ориентация.Богатият Еню се държи като безчовечн нищожество ,номалкият,едва забележимият Серафим се изявява като духовен титан.Станал неволен свидетел на един разговор,който с нищо не го ангажира,той взема решение да участва в чуждата съдба,да последва повика на сърцето си.Изборът е направен без вътрешни противоречия,защото Павлина му е сродна душа с болката,която носи.Кога и как Серафим се среща с Павлина,какъв е разговорът между тях-това е неясно за читателя.Добротворчеството не трябва да се афишира то трябва да е естествено човешко поведение.Серафим не чака нито благодарност,нито връщане на парите.От случайно подхвърлени реплики става ясно,че това не са единствените пари ,които той, безпаричникът,е дарявал на другите.Серафим не прави сметки,не се страхува,че ще бъде измамен такава постъпка не подлежи на анализ по законите на здравата житейска логика.

Чудакът Серафим ще продължи да ходи по света със старото си окъсано палто и богатата си човешка душа,за да бъде нашият морален коректив и да ни напомня,че някъде сред нас неизмерно витае мярата за духовно богатство и съхранена човечност.