Лицемерието – път към успеха 

Лицемерие – всички сме се сблъсквали с тази страна на човешката природа. Какво означава лицемерие? Игра с доверието на човека срещу теб. Нож в гърба. Данте Алигери в поемата си “Ад”, поставя лицемерите в осмия кръг на Ада, където се намират всички измамници. Определено, това не е качество с което можеш да се гордееш.

Въпреки това, за някои хора това е начин на живот. Начин да постигнеш целите си в работата си, на училище, а дори и у дома. Способността да прикриеш омразата си към някого, да му се усмихнеш приятелски, да кажеш колко добре изглежда днес, макар че едва се сдържаш да не се разсмееш, се оказва че може да бъде много полезна. Особено ако имаш цел и човека срещу теб е ‘ключовата’ фигура.  Същевременно нашата ‘жертва’ остава с впечатлението че прави услуга на приятел и живее с мисълта, че за в бъдеще ще може да разчита на този човек. Това, да си го кажем, е чиста проба измама. Естествено за човек без скрупули това не би означавало нещо кой знае какво. Просто начин да постигнеш целта си. Така в един момента се получава положение при което всеки гледа как да подлъже другия. Мамим се взаимно и всеки е доволен, че е успял да прекара другия, без да осъзнаваме че всъщност и ние сме използвани.

Отдавна са отминали онези времена, в които най-голямата чест за рицаря е била да се изправи срещу човека когото ненавижда, да го погледне в очите и в честен двубой да потърси разплата.  Сега пак се изправяме един срещу друг, но вместо да кръстосваме шпаги - си разменяме комплименти. Едва ли, рицар от масата на крал Артур, би разбрал защо се подлагаме на такова унижение, но на кого от нас би се сторило странно.

Явно ценностната система се е променила доста от тогава насам. Предполагам, че това е плод на напрегнатото ни ежедневие. И макар че вече живеем в цивилизовано общество, всеки се стреми да оцелее, да бъде независим и понякога не подбира средствата си. Въпроса е - струва ли си?