Мотивът за безвъзвратната смърт в „Обесването на Васил Левски”
В стихотворението “Обесването на Васил Левски” смъртта е представена като народна трагедия. Загинал е единствения и най-достоен син на родината-Васил Левски.Той е въплъщение на идеята за свобода ,грубо предателство го погубва и той “виси” на бесилото със страшна сила.Цялото поле край град София е потънала в скръб,жал и плач.Деца,жени , старци-всички ридаят за Апостола.С неговата смърт умира надеждата и мечтата за по-светло бъдеще.Създава се усещането,че времето е спряло,всичко е замряло и застинало от мъка:
“Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята….”
Черните гарвани са символи на смъртта и траура.Вълците,виещи в далечината,са връзката с подземния свят.Мрачната картина ,породена от плача,граченето на гарвана и воя на “вълците” и “псета” е допълнена от още зловещи звуци:
“Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ,и мраз,и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето….”
Надеждата е избледняла ,студът прониква и в сърцето.Така в постигането на революционния подвиг са ангажирани цялата сила,мощ,вяра,любов,надежда,мисъл и слово на Ботевия лирически герой.Чрез него обикновената личност,може да се превърне в герой,да накара Балкана да запее хайдушка песен,да построи своя свят на мечтите и да постигне и надмине себе си и човека в себе си.
Христо Ботев е не просто идеолог,лидер и водач,но и творец,който,както повечето гении,е надраснал всичко,което го заобикаля.Той е творец,чиято житейска позиция е да покаже на хората,че свободата е достижима,макар и трудно,а смъртта е пътят към вечността.Свободата е най-важното естествено право,което е отнето на българите.Ако цената на това право е кръвта,то достойния човек трябва да е готов да я плати.Най-голямата заслуга на Ботев към българския народ е тази,че той осветява пътя на хората с прозрението,че свободата и достойната смърт са пътят към обезсмъртяването,вечността и истината.
Коментари