Пък тогаз – нека измръзнат жили, Пък тогаз – нека изгния в гроба! /есе/

Това е трагичният вопъл на един самотник, чийто идеен свят е останал неразбран. Свят на рухнали мечти и изгубени блянове.Няма по-мъчително усещане за един млад човек от чувството за духовна самота.