През 1907 г. д-р Кръстев издава своята книга "Млади и стари", чиято цел е противопоставянето между "старите" от възрожденската епоха и "младите" от кръга "Мисъл".

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература.

Последните страници на повестта придават ново измерение на заглавието. Разказът за съдбата на Македонски очертава последния паралел със стихотворението “На прощаване”.

Когато обръща поглед към своята съвременност след Освобождението, Иван Вазов я оценява от позицията на възрожденския патриотичен идеал.

Пролог Власт и Хефест (и безмълвната Сила) разговарят накрай света. Власт припомня на Хефест задачата му - да прикове бунтовника Прометей, защото той е откраднал от ковачницата му пламъка, за да го даде на смъртните.

Вазов изживява болезнено негативните процеси в националното пространство след Освобождението. С горчивина осъзнава, че високите ценности на Възраждането, както и традиционните морални норми в новото време са разколебани и маргинализирани....

Поезията на Лилиев се отличава с изобразяване на природата в друго духовно измерение. Стиховете му са вдъхновяващи, мелодични изпълнени с разнообразни картини, отразяващи моментните му настроения...