Повеста на големия български писател Любен Карвелов „Българи от старо време” е написана през 1867 г. Четейки страниците на каравеловата повест попадаме на кълдъръмените улички на старата Копривщица, ставаме свидетели на живота на местните жители, потапяме

След Освобождението празникът на Кирил и Методий (24 май нов стил) продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета. Много наши поети посветиха стихове за основоположниците на славянската писменост.

В повестта авторът разкрива трагедията на двама влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.

Да започнем с това, че времето е в нас и ние сме във времето...

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Често уличаван от критиката във фрагментарност, Вазовият разказ се опитва да улови логиката на историческото време...

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.

Увод: В цикъла "Зимни вечери" Христо Смирненски представя живота на хората от по-бедните социални слоеве. Той е изпълнен с бедност, носеща мъка и отчаяние...

Идеалът на Алеко Константинов за хармонично устройство на обществото се вписва като анахронизъм в рамката на байганьовско съзнание, конкретизирано в индивидуалните художествени проявления на героите от цикъла фейлетони "Разни хора, разни идеали"

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.