Френско-пруската война от 1870-1871 г. се счита като водораздел в европейската история на 20 век, тъй като в нея за първи път две европейски сили воюват една срещу друга, използвайки всички ресурси на модерната технология.

Първата световна война се явява логично следствие на цялостното развитие от международните отношения в края на 19 и началото на 20 век. Предпоставка за избухването на войната е обособяването на две военни коалиции – Троен съюз и Антанта.

Края на първата световна война поражда разбирането, че глобалната дипломация ще успее да установи мир и сигурност.

Втората световна война(ВСВ) избухва на 1 септември 1939 г. Германската агресия срещу Полша ликвидира Версайско-Вашингтонската система на МО и на преден план се поставя въпроса за глобалния геополитически баланс.

След победата от 1945 г. на антихитлеристката коалиция във ВСВ се установява нов международен ред в света. Веднага след края на войната доскорошните съюзници стават основни съперници.

През 50-те години се очертава нов етап в развитието на системата на МО, като той се свързва с промени в политическите ръководства на редица страни с възникване на регионални конфликти в Индокитай и Близкия Изток.

Руската федерация започва своето самостоятелно съществуване и развитие на 1 януари 1992 г. като в този период страната се сблъсква с реалностите на новата система на МО, която е коренно различна от епохата на конфронтация.

Глобализацията е понятие, което се свързва с постиндустриалната епоха, говори се за период на динамично развитие на информационните технологии, на индустриалното общество.

Стабилността на МО се осигурява посредством техния системен характер, принципите на Межд. Публично право и създадените механизми за решаване на межд спорове и конфликти.

„Баланс на силите“ – понятието съществува още в края на XVII в., когато означава стабилизирането на международните отношения посредством действия срещу утвърждаващата се като хегемон в Европа политическа сила.