През IX – X в. керамиката в столичния град Преслав преминава границите на занаятчийското производство и се превръща в творчески връх на материалната старобългарска култура....

Късноантичният период обхваща периода 4-6 в., а ранновизантийският – от 395 г. до нач. 7 в., но от нач. на 7 в. почти липсват археологически паметници. Ранновизантийската епоха е преход от Античност към Средновековие...

Днес никой не се съмнява, че съвременните българи са славяни и принадлежат към голямото семейство на славянските народи. Името си обаче, те дължат на един неславянски народ - древните българи, които за да бъдат разграничавани днес наричаме прабългари...

Казанлъшката гробница е разположена в североизточната част на съвременния град Казанлък. Тя е попадала в териториите на военно-политическото обединение на Одриското царство. Ситуирана е на възвишение "Тюлбето"...

Класическият тип на българската църковна архитектура за големите обществени и манастирски църкви в столицата в държавата Плиска, Преслав, Преспа и Охрид през IX, X и XI в. е била трикорабната базилика...

Обширно разглеждане и анализиране на гробните съоръжения от неолитната епоха, открити в днешна България. Анализ и тълкование на неолитните погребални обичаи....

По данни oт некрополите на територията на Р. Македония. Територията на днешна Р. Македония през желязната епоха е имала специфични белези в своето културно развитие. Намирайки се в централен балкански регион, тази територия..

Мастаби. Стандартната форма на тези гробници е мастабата (от арабски "пейка") заради тяхната форма. Тя представлява могила с формата на блок, покрита с тухли...

Системното археологическо разкриване и изучаване на преславските манастири като отделна задача в плана на Археологическия институт на БАН е включено във връзка с подготовката на на 1300 годишния юбилей на БД...

Района на средното течение на Днестър в участъка между Хатин и Магилов – подолски преставлява значителен интерес от точки зрения при решаването на редица важни исторически вапроси...