Елин Пелин често бива определян като певец на селото. Голяма част от творчеството му е посветено именно на живота в българското село, като по този начин изразява личният си поглед върху човешкия свят.

Голям поклонник на природата, Алеко отделя особено място на впечатленията си от срещата от Ниагарския водопад. Емоционален и чувствителен по природа , творецът – реалист създава пластично описание, което не губи своята естетическа и художествена стойност.

Размисли за жената, нейното място в обществото и гледната точка на поетесата.

Именно пътеписът "До Чикаго и назад" ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в "мощната бран"...

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност...

Образът на Андрешко от едноименния разказ на Елин Пелин е интересен и по странен начин ни вълнува, привлича ни с остроумието и решителността си, изглежда ни близък и познат.

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. В емблематичната за Дебеляновото поетично творчество елегия всичко е пречупено през душата на най-нежния лирик в нашата поезия...

За всяка година от живота му има по малко + снимка ..........