Предвид двете цели законът не само не позволява след откриването на производството по несъстоятелност да продължават съдебните и арбитражни производства по предявени осъдителни искове, но и забранява срещу длъжника да започват нови такива по имуществени д

Под действие на решението се разбират неговите правни последици. Основната от тях е, че от деня на постановяване на решението на съда е налице висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Съдът се произнася с решение по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като за постановяване на решението се прилагат общите правила на ГПК.

Съдът трябва да бъде сезиран с писмена молба, подадена от легитимирано лице, за да започне производството по несъстоятелност. Той няма право служебна да го открие.

Събранието на кредиторите е задължителен орган в производството по несъстоятелност със задача да защитава общите интереси на кредиторите в производството.

Синдикът има две групи правомощия: имуществени и организационни. Имуществените правомощия са свързани изключително с масата на несъстоятелността.

Макар несъстоятелността да е съдебно производство основните функции по него са възложени на синдика, а не на съда.

Под органи на несъстоятелността следва да се разбира съдът и лицата, на които законът е предоставил компетентност във връзка с развитието на производството по несъстоятелност.

При опасност от унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Масата ще се формира едва след откриване на производството по несъстоятелност. След този момент ще действат мерките за защита на имуществото в масата, да не се намали в ущърб на кредиторите на длъжника.