Зоните в мозъка, които се активират при ментална репрезентация и при зрително възприятие са едни и същи.

Емоциите са пристрастни при човек и са породени от различни взаимоотношения с близките и околната среда.

Същността на „проблема на Платон“ е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: „Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много

Всичко, с което човек се сблъсква в своя житейски път – и тривиално, и изключително – така или иначе е свързано с общуването, проектира се в него.

Общуването в исторически план е най-ранната форма на човешка култура и най-ранната ортодоксална дейност на човека, но и до днес остава една от най-проблемните сфери на междуличностово взаимодействие.

Още в детска възраст родителите, баби, дядовци и педагози ни внушават това.

Освен това много проблеми произтичат от идентифицирането на потиснатото настроение като водещ симптом за диагнозата.

Както майчиният така и родителският инстинкт е преди всичко ориентиран към самосъхранение и продължение на рода.

Учените установили, че децата, които са получавали повече грижи и внимание в къщи, обикновено имат по-висок коефициент на интелигентност.

Най – голямо значение за бъдещата съдба на вундеркинда безспорно имат преживяванията на детето през първите години от живота.