"Декамерон" на Джовани Бокачо е сборник от сто новели, разказани за десет дни от седем жени и трима мъже, избягали от чумата във Флоренция. Историите, които те разказват, нарушават средновековния аскетичен морал и благоприличие, но въпреки благо

"Тартюф" е комедия за лицемерието. Дори от най-беглият поглед става ясно, че тя отразява негови аспекти..

Най-значителното произведение на Сервантес е "Дон Кихот". То заема първо място в литературата на испанския ренесанс, защото най-дълбоко и с изключителна художественост е отразил духа и смисъла на своето време...

Цветовата палитра на лицата и характерите е многообразна и много богата.Пред нас се разкрива една щирока палитра от гами и нюанси на човешките характери всеки специфичен сам по себе си като Тартюф, Дорина, Елмира, Оргон, Дамис, Клеант, Валер, Мариана...

В своя роман "Дон Кихот" със средствата на комичното Сервантес представя традицията на един човешки живот. Героят на Сервантес иска да се срещне със света. Вдъхновен от справедливостта, романтиката и високия морал, населяващи светът на рицарскит

ЛИС, разкриващо мъдростта на Дон Кихот, която се крие под маската на лудостта.

С началото на творбата се разкрива гневът на Ахил. Много са героите в поемата, които изпитват гняв- Хриз, заради обидата на Агамемнон, бог Аполон, Агамемнон, Одисей и Хектор.

"Дон Кихот" е философско обобщение на епоха с трагични стойности на хуманизма. Сервантес създава своя роман не толкова като насмешка над миналото, колкото като сатира на настоящето.

Малко са творбите от съкровищницата на световната литература, които могат да се мерят по популярност с Шекспировата трагедия "Хамлет". Безсмъртният герой на английския драматург вече няколко столетия вълнува съзнанието на читателите...

Прозрял истината на страшното време, в което живее, обикновеният, почти неизвестен на никого обеднял идалго дон Кихада (Кесада, Кехана) решава да поправи света, да върне хармонията на идеализираното минало, въплътено от него в мечтата му за Златния век.