Героите са съвкупност от множество идеализирани образи. Създадени са с едничката цел да служат за пример, идеал на простосмъртните хора. Затова мисля, че те не са личности. Подвизите им са породени от нужда да угодят на някого или от желание да докажа...

Едип в древногръцката митология е посочен за цар на Тива след като решава загадката на Сфинкса. Син е на Лай и Йокаста. След раждането си бил изоставен на връх Китерон, тъй като било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си...

Вече второ столетие поемите на Омир се смятат достояние на европейската, а оттук и на световната култура. Това най-напред прави допустимо да се тълкуват в един или друг общочовешки план.

Трагедията "Едип цар" на Софокъл е призната за съвършена драматична творба в старогръцката литература. Главният герой Едип, който е цар на Тива, според Аристотел е идеалният трагичен герой...

Още в античността изследователите отбелязват, че поемите "Илиада" и "Одисея" са твърде различни една от друга, и изказват известни съмнения относно авторството им.

В трагедията "Едип цар" Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението...

Образът на Хектор Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат "любимото чедо на Омир". За него Омир използва епитетите "лъчезарен" и "велик". Образът на троянския вожд няма предходна

Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство...

"Йожен дьо Растиняк имаше напълно южняшко лице – бяла кожа, черни коси (…) Обикновено носеше стар редингот, изтъркана жилетка, извехтяла, небрежно вързана по студенстки вратовръзка..."

Темата е анализ на статията на О. Фрейденберг относно произхода на лириката и основните й харакреристики отличаващи я от епоса и драмата...