Творчеството на Христо Ботев е художествено осмисляне на пътя от робството към свободата, който извървяват най-добрата част от нашата интелигенция и народът като цяло в последната фаза от османското владичество. Тази поезия е просмукана с неповторимия...

Христо Ботев създава дълбоко национална и самобитна поезия, което ни най-малко не намалява нейната общочовешка значимост.

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Теза- героят търси своя екзистенциален път, истината за смисъла и пълноценността на битието.Творбата разкрива образа на индивида, който вижда света без ценности и изживява самотата на неразбрания.

В произведението Иван Вазов разкрива житейските позиции на своите герои. Като че ли в два свята, коренно различни един от друг,живеят българите.

В първа глава "Общество" Вазов въвежда много от своите герои, но двамата основни противници отсъстват. Те са разкрити чрез мнението и оценките на другите герои.....

Много са авторите в българската класика и съвременност, които творят и в стихове, и в проза, но обикновено решаваща роля за определението им има само единият литературен род...

Емоционалният свят на Ботевата лирика е полюсен, драматично раздвоен между любовта и омразата и завършен и цялостен в тази си сдвоеност. Защото и любовта, и омразата са обусловени от иманентната връзка на лирическия "Аз" с родното пространство.

Бездуховността на Нено и Неновица води до тяхната пълна разруха.......

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.