Разказ от Иван Вазов, и разказва за обществото след Освобождението. Главният герой Ненко е потънал в бедност и нищета и търси работа за да може да изхранва семейството си...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Чрез цикъла "Епопея на забравените", част от който е стихотворението "Опълченците на Шипка", Вазов увековечава подвига на възрожденските герои.

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

Най-напред Вазов щрихира портрета и:отбелязва нейната стройна и висока фигура,миловидното и чисто и бяло лице и се спира на погледа –светъл и простодушен.Така той разкрива собствените си симпатии и печели предразположението към нея...

Обхваща целия роман, анализира се пробуждането на българския народ.

Силата и красотата на една поезия е в идейно-емоционалното й въздействие, в дълбочината на вложените в нея чувства,в обаятелните образи и незабравимите картини,във вечно актуалните проблеми,които разрешава.

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете за похода на аргонавтите, пресъздадени в поемата на Аполоний Родоски "Аргонавтика".

Ботевата проза и лирика могат да се разглеждат като единен авторски текст с множество диалогични връзки, защото по публицистичен или поетически път интерпретират обединителните теми ....