В одата "Опълченците на Шипка", с която завършва цикълът "Епопея на забравените", Вазов прославя безпримерния героизъм и мъжеството на защитниците на Шипченския проход, прекланя се пред техния подвиг.

В повестта "Немили – недраги" Вазов разкрива живота на българските хъшове в Румъния през последните години преди Освобождението. Писателят внушава, че емигрантите революционери са дали най – скъпото за отечеството си – своята жертвена обич...

Един от най-вълнуващите епизоди в творбата е епизодът от трета глава на повестта, пресъздаващ речта на Странджата. Образът на Вазовия герой, изцяло изграден в героико-трагичен стил, пресъздава духовната същност на стария хъш- герой и мъченик...

Стихотворението "Пристанала" бележи смисловото раздалечаване между майката и непокорните чеда. Клетвата е парадоксално-трагичният мост, който се протяга, за да "свърже" една културно-историческа и емоционална невъзможност...

Най-общо казано, стихотворението "Моята молитва" обсъжда начина, по който е устроен светът, принципите и законите на неговата направа. Фигурата на Бога е използвана като название на онази сила, която е създала и вековно поддържа наредбите...

ЛИС върху темата за безсмъртието в "Хаджи Димитър".

Одата "Левски" е първата от цикъла "Епопея на забравените" и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като "народен

Теми бърху: "Майце си","До моето първо либе","Хаджи Димитър","На прощаване","Моята молитва","Обесването на Васил Левски"

Кой е загиналият син? Това го казва заглавието на творбата – Васил Левски. Ботев е изключително пестелив на подробности . Това, което той казва е, че Левски е Синът на родината-майка, той е святата жертва на родната земя.

На границата на две епохи – Средновековие и Възраждане – Паисий е първият, осъзнал съдбовното значение на рода и на езика за съхраняване на българската идентичност...