Интерпретативно съчинение върху мотива за свободата и смъртта в стихотворението "На прощаване" на Христо Ботев.

Поетичният текст на Ботевия "Странник" носи белега на "странната" художествена самота не само като наложена идейно-критична изолация от канонизирани идеологемни интерп¬ретации на поколения български литературоведи, но и поради нетипичн

Баба Илийца на брега на Искъра (Трансформиращ преразказ на ІV част от името на баба Илийца)

В частта "Бай Ганьо у Иречека" се разкрива още един фрагмент от образа на Б. Г. И тук като въведение служи разговорът между приятелите от "Весела България"...

Стихотворението е написано през 1882г. в Хисар и издадено през 1884г. в стихосбирката "Поля и гори".

Началото на епизода ретроспективно обобщава случилото се в трети епизод, като се визира самообладанието на баба Илийца да следва неотклонно решението си да помогне на бунтовника...

Вазовият разказ "Една българка" е вече столетник (XI. 1899 - Х1.1999). Един век тази литературна творба вълнува дълбоко и трайно българина. Това въздействие се дължи на образа на главната героиня баба Илийца, образ, изграден от богатото художест

Идеалът на писателя намира художествен израз в повестта "Немили-недраги". Творбата е повест за делата на борците за освобождение,забравени вече ,за техния патриотизъм нравствено величие и красота .

В поезията на 40-те години на XX век, и в частност в творчеството на Александър Геров, могат да се открият редица белези, основополагащи за художествените явления в модерната българска поезия.

Именно контрастът между безверието и анархията на новото време, от една страна, и идеализмът на поколението в навечерието на Освобождението, от друга страна, вдъхновяват поета за героична епопея.