Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Цялостен анализ на произведението "На Прощаване" от Христо Ботев.

От материала ще разберете какви са използваните изразни средства, кое какво значи. Файлът може да бъде използван както като урок, така и като средство за бърза проверка при необходимост.

Поемата "На прощаване" се състой от три композиционни части – картина на сбогуването с близките, картина на възможната смърт и картина на също така кратко възможно завръщане в родното място.

Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Ботевият лирически човек се откроява с впечатляващо свободолюбие, проектирано както в духовен, така и в социален и национален план.

Изразът "немили-недраги" води началото си от българския фолклор. Във вековете на робството така назовават онези синове на народа, които, прокудени от поробителя, се скитат по чужди земи.

Чрез своята повест "Немили – недраги" Иван Вазов дава на съвремениците си пример за висока нравственост, истински патриотизъм и жертвоготовност в името на Отечеството.

Иван Вазов изобразява героично време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в българската литература.

В своята повест "Немили- недраги" Иван Вазов пресъздава увлекателно и достоверно тежкото и мъченическо битие на българските хъшове в Браила.