"В механата" акцентира върху проблема за света като низходяща градация: "театър - кръчма - кочина"; проблем, по-широко разгърнат в художествената проза и публицистиката на автора.

Ботевата молитва е повелителен, мо­гъщо разгърнат призив за борба, изграден върху антитезното начало на диалога-отрицание между поет и съвременник.

"На прощаване" е лирическа изповед на съкровени мисли и чувства, сътворена от творческото въображение и вдъхновеното слово на поета-революционер Христо Ботев.

Централно място заема темата за робството и неговото преодоляване чрез стремежа към свобода

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Свобода и робство в творчеството на Христо Ботев - кандидат-студентска тема.

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.