През ренесанса и Просвещението една от най-големите ценности е свободата..

Ако все пак различните цели, които си поставят поетите в първите четиристишия, не са достатъчно убедителни, на помощ на защищаваната теза идва избраното от Ботев мото: "Благословен бог наш...".

Заглавието звучи като послание, като изливане на лирически чувства, като обръщение към друго близко същество..

Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда..

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

Настоящата статия направи опит да извърши анализ на последното Ботево стихотворение, съсредоточавайки се върху неговия смислов свят..

Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали..

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея “Под игото”. Написан в изгнание, заключил в себе си безпределната любов на Вазов към родината....

Яворовото лирическо светоусещане е подчертано драматично и трагично. То улавя конфликта на битието и страданието в него. Немилостивата природа и жестоката държава са конкретните лица на злото и мотивират специалните цели на Яворовата лирика - отклик на у.

С патриотичния си порив ,с непоклатимата си връзка с народната съдба ,с хуманизма и реализма си,с богатството на своя талант, Вазов израства като основна фигура в нашата литература през първите две-три десетилетия след Освобождението..