С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.

Свобода и робство в творчеството на Христо Ботев - кандидат-студентска тема.

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Централно място заема темата за робството и неговото преодоляване чрез стремежа към свобода

„Педагогът” възпитава не в знания, високи духовни стремежи и уважение към достойнството на другите хора, а в подчинение или в безотговорност и високомерие.

Проблемът за морала и оформянето на човешка личност има общочовешки характер.Отговорът на въпроса каква е ролята на възпитанието за оформяне на характера търси българският писател Любен Каравелов в повестта "Маминото детенце".

Лирическият герой в ранните Ботеви стихотворения дълбоко съпреживява народното страдание, инертността и безпътицата на поробения народ, носи в гърдите си воля за борба, долавя своята обреченост и копнее за духовно родствено същество, с което да споделя..

Творческа история, форма на изказ, жанрова характеристика, композиция - сбито обяснение.

Ботев е поет на революцията. Неговото творчество не е голямо -обхваща около двайсет стихотворения ,но те са съкровен отзвук на най-значимите проблеми на епохата.

С елегията „Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник „Гайда”...