Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

Лирическия герой, за който са характерни душевния подем, борбен дух и устрем, е разтърсен от вътрешни кризи, силни разочарования и отчаяние, ородено от изострената съвест и чуството за отговорност...

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът "Епопея на забравените".

Поемата "Хайдути" е един романтичен опит за интерпретация на традиционната за фолклора хайдушка тема от съвременни за поета революционер позиции.

В основата на немалко критически концепции за "Pод игото" лежи схващането за билатералната същност на този роман.

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."