Вазовият роман “Под игото” е художествен резултат на нуждата от историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението. Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са ос

Обречена на застой във вековете на робството, на България й се налага след Освобождението да намери своята идентичност, да догони с бързи темпове европейските държави и да намери мястото си сред тях. Литературата отговаря на тази обществена ангажираност и

Именно на патриарха на българската литература Иван Вазов се пада мисията да издигне от бездните на вековете българския национален пантеон - духовен храм, в който да намерят място героите и ценностите на нацията ни. Воден от своя патриотичен дълг, Вазов ве

Ботев изявява публицистичния си талант още в Каравело-вите издания „Свобода” и „Независимост”. Там две от големите фигури на българската литература и Българското възраждане съвместно създават поредица от блестящи публицистични материали.

Поезията на Христо Ботев е поезия на гения. Неговите двадесет и две стихотворения са ненадминати образци на българската лирика - вълнуващи, разтърсващи, “катарзисни” изповеди на една поетична душа. Борба, свобода, любов, смърт, патриотизъм и жертвоготовно

“Майце си” е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Напечатано е в Славейко-вия вестник “Гайда” през 1867 година. По- късно се появява отново във вестник “Свобода” и в “Песни и стихотворения”.

Поезията на Христо Ботев е своеобразен връх не само във възрожденската ни литература, но и в българската като цяло -връх, който става труднодостижим за идните поколения творци. Макар и скромно по своя обем, но гениално като творческа реализация, поетическ

Неговият незабравим образ писателят възвеличава в първата ода от цикъла „Епопея на забравените" - „Левски", в разказите „Чистият път", „Из кривините", „Апостолът в премеждие" и в повестта „Немили-недраги".

Личността на Васил Левски вълнува поколения българи. И днес всеки по своему открива своя Левски и носи образа му в сърцето си като необходима духовна мяра.

Разказът „Ангелинка" впечатлява със завидното умение на Елин Пелин да пресъздаде най-съкровените и незабравими трепети на човешката душа, най-възвишените стремежи на пробудилия се дух към доброто и красивото.