Повестта на Иван Вазов “Немили-недраги“ (1883 г.) разказва за живота на българските хъшове в Румъния.

Първа глава на повестта “Немили-недраги” въвежда читателя в атмосферата, в която живеят хъшовете.

Във втора глава на повестта “Немили-недраги” Вазов разкрива страданията и мечтите на хъшовете в чуждата земя.

Основно място в трета глава на повестта “Немили-недраги” заема речта на Странджата. Този герой изпъква сред останалите със своя силен и несломим дух ....

Представлението на “Изгубена Станка” дава възможност на хъшовете да излязат от битово-делничните си роли и чрез театралния празник ....

В пета глава на повестта “Немили-недраги” Вазов разказва за мъченическата, но и героична смърт на Странджата.

В повестта си “Немили-недраги” Вазов разкрива образа на хъша патриот, който дори във враждебната чужда страна успява да съхрани своето човешко достойнство ...

В шестнадесета глава от повестта Вазовите герои излизат от делничното пространство на изгнаническите неволи ...

Последните страници на повестта придават ново измерение на заглавието. Разказът за съдбата на Македонски очертава последния паралел със стихотворението “На прощаване”.

Описание на навиците на едно чорбаджийско семейство – това на чорбаджи Марко.