Мотивът за майката като персонификация на родината е изведена до съвършенство, чрез обединението на двата образа.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Творбата е издадена за първи път във вестник "Независимост" през 1873г. и разкрива последните мигове от живота на героя...

Стихотворението е творба, в която героят за пореден път е натоварен с емоционалност, разпъвана между отрицанието и утвърждението.

Чорбаджи Марко Иванов е заможен, с положение и авторитет в Бяла черква. В първата глава "Гост" действието се развива по време на вечеря в дома му. Челядта е многобройна, чорбаджията е в добро разположение на духа...

В своята повест "Немили- недраги" Иван Вазов пресъздава увлекателно и достоверно тежкото и мъченическо битие на българските хъшове в Браила.

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...