"Проглас към Евангилието" на Константин-Кирил Философ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век.

В романа на Сервантес главните герой, Дон Кихот и Санчо Панса, чрез своите противоположни образи пробуждат едновременно смях и съчувствие у читателя.

Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Паисий Хилендарски не претендира за авторово присъ­ствие в книжовния небосклон на осемнадесетото столетие от създаването на България. За липсата на такова самочувствие говорят не само оскъдните лични данни, но и едвам за­белязващите се между редовете

Когато трябва да се установи сигурното литературно наследство на Чинтулов, ние се намираме пред особени затруднения, поради факта, че той, като автор на пламенни бунтовни песни, живял в робска България...

Има думи по силни от вятъра, има неща по - скъпи и родни, но няма нищо по - ценно и няма да има от приятелите. Приятелите те са всичко за един човек............

Стихотворението "На прощаване" е изповед на родолюбив български емигрант, който е направил възвишен житейски избор. Поетът разкрива революционната си същност чрез съкровената си изповед на бунтовника, преди да тръгне по страшния, но славен път..

Героите на Омир в поемата "Илиада" са готови на саможертва и приемат смъртта като част от славата, затова я посрещат с достойнство...

Съчинението разглежда творбата като част от символиката на Смирненски. Образът на цветарката като една от многобройните жертви на жестоките закони на социалните противоречия....