От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

Творчеството на Светослав Минков са нещо съвсем ново, нетрадиционно за литературния свят от 30-те години на 20-ти век.Градът в неговата белетристика е населен с хора автомати, с малки, незначителни, бездуховни същества...

Стихотворението "Да бъде ден!" е написано от Смирненски специално за едноименната стихосбирка и определя заглавието й.От начало поетът е смятал да я нарече "През бурята"според заглавието на друга емблематична творба..

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Светът на момчето пастирче е на границата между реалното и вълшебното. Реалният свят на момчето е еднообразен , изпълнен със самота и тъга. То е сираче , отгледано в дома на леля Станка. Въображаемия свят е изпълнен с героизъм и красота.

Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.

Тревогата от прекалено роботизиращата хората модерност и социалният привкус при изобразяването на накои страни от действителността са в основата на популярния разказ на Светослав Минков – "Дамата с рентгеновите очи".

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта...

Мечтата и реалността се срещат в света на дванадесет годишното момче, което има нежна, чувствена душа, лишена от майчина нежност..

В разказа си любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата...