Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика..

Образът на Ирина почти единодушно се възприема от критици и читатели като модел за „жертва“, докато Борис Морев играе ролята на „насилника“, готов на всичко, за да постигне своята цел.

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война..

Идеалите на човека в “Железният светилник” от Димитър Талев..

Творчеството на Димитър Талев е продължение на епичната традиция, установена още с Вазовия роман- епопея “Под игото”, и отражение на възрожденския подход в пресъсдаването на историята..

Опредметявенето на абстрактната категория време дава възможност тя да бъде подчинена на законите на вещния свят,което води до неутешителната "смърт" на времето..

ЛИС за ролята на смъртта в творчеството на Дебелянов..

Войната през погледа на Дебелянов, представена чрез лирическия му герой..

ЛИС върху лириката на Яворов..........................

Любовта като изпитание на сърцето, като градивна сила в изграждането на личността стои в центъра на проблематиката разгледана в разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов..