Виенският конгрес се свиква през 1814-1815 г. като с него приключва периода на продължителите близо четвърт век размирици и войни. Виенската система на МО коренно променя установеното с Вестфалския Утрехтския мир статукво.

Френско-пруската война от 1870-1871 г. се счита като водораздел в европейската история на 20 век, тъй като в нея за първи път две европейски сили воюват една срещу друга, използвайки всички ресурси на модерната технология.

Първата световна война се явява логично следствие на цялостното развитие от международните отношения в края на 19 и началото на 20 век. Предпоставка за избухването на войната е обособяването на две военни коалиции – Троен съюз и Антанта.

Края на първата световна война поражда разбирането, че глобалната дипломация ще успее да установи мир и сигурност.

Втората световна война(ВСВ) избухва на 1 септември 1939 г. Германската агресия срещу Полша ликвидира Версайско-Вашингтонската система на МО и на преден план се поставя въпроса за глобалния геополитически баланс.

След победата от 1945 г. на антихитлеристката коалиция във ВСВ се установява нов международен ред в света. Веднага след края на войната доскорошните съюзници стават основни съперници.

През 50-те години се очертава нов етап в развитието на системата на МО, като той се свързва с промени в политическите ръководства на редица страни с възникване на регионални конфликти в Индокитай и Близкия Изток.

Руската федерация започва своето самостоятелно съществуване и развитие на 1 януари 1992 г. като в този период страната се сблъсква с реалностите на новата система на МО, която е коренно различна от епохата на конфронтация.

След промените в Източна Европа особено през 1989 г. и най-вече след разпускането на Варшавския договор от 1 юли 1991 г. НАТО остава единствената военнополитическа организация, която следва да преосмисли приоритетите и задачите си, а също така и да изготв

Геополитиката е изучаване на влиянието на природните условия като географско положение, като климат, природни ресурси върху политиката на държавите.