В днешен ден, въпреки все по-забързващите се темпове на нашето ежедневие, ни се случва да се запитаме някой и друг въпрос за същността на човека, неговия смисъл - като отделна единица, а също и като част от цялото...

Tрагедиите не се създават непрекъснато в литературният процес. Има цели епохи, лишени от съзнание за трагичното.

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Често на хората не им върви в живота така, както те искат. В такъв случай те търсят причината в Бога или в съдбата. Но дали моят живот се нарежда, управлява и предначертава от Бог или пък от всемогъщата Съдба....

Всеки час,всяка минута бавно изтичат миговете от нашия,те се изпаряват неусетно,както се изпарява димът и след тях не остава нищо,само бледият спомен,че този живот някога е съществувал...

Както в светото писание началото е в словото, така и за лирическия герой от стихотворението на К. Преславски словото е истинско ново начало...

Както в светото писание началото е в словото, така и за лирическия герой от стихотворението на К. Преславски словото е истинско ново начало.

Едва ли можем да си отговорим точно и конкретно на този въпрос. Тя няма начало, няма край, няма точна дефиниция. Няма образ, няма мирис... Всичко е едно чудо... чудото, наречено любов...

Всеки човек обича родния си дом и семйството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките на сърцето си хора, когато е далеч от тях..