"Аз" едно обикновено лично местоимение. Кратко и ясно, две букви само. Но колко много озночават те?! Аз – жена сред жените, жител сред жителите, ученик сред учениците, индивид сред индивидите..

Разглеждам малката хартиена карта на Европа, и си спомням дори визуално редицата статии, които прочетох в последните две седмици. Всички те се отнасяха до един единствен въпрос – членството на страната ни в европейският съюз....

И ето, че продължавам да стоя... да стоя и да гледам тази думичка, написана на друг, а обещана ми на мен..

Защо един велик владетел, като хан Омуртаг би казал тези слова, които са останали след него и продължават да важат и до наши дни?.

За да си човек трябва да имаш вяра-вярата в това, че си човек. Всеки човек е мярка за всички неща, защото той е уникален, личност, загадка , автор на съдбата си и отговаря сам за живота си.Той расте, върви и открива стъпка по стъпка целия.

Изкуството е най-висшият изразител на човешката душа. То въпъщава в себе си чувствата на гняв, радост, любов, мъка. Синтезирайки всичко това, то се пречупва през призмата на автора, за да стане измислица, подражание или реалност....

Този материал спечели конкурс по литература. Надявам се да ви хареса..

Съчинение разсъждение върху стихотворението на Христо Ботев "На прощаване"..

Хубаво ли е да си различен? Всъщност къде е границата между различното и лудостта? Какво е да си различен?...

Животът на планетата Земя е едно училище, в което можеш непрестанно да се учиш от разтворената книга на Природата..