Алеко Константинов се откроява на фона на обществената действителност през 80-те и 90-те години на миналия век с гражданския си идеализъм и принципи.

За разлика от всички свои предходници, в чието творчество нахлува "градската тема", Смирненски е изцяло поет на града.

Доскоро мислехме, че Бай Ганьо е плод на една епоха, отминала и забравена, и добродушно му се надсмивахме. Оказа се обаче, че разбралият истинската сила на парата Алеков герой, научил се да печели чрез гешефти и далавери, никога не ни е напускал.

Есе върху стихотворението на Атанас Далчев "Повест".......

За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът "Приказка за стълбата" авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол.

Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан...

В разказа си "Дамата с рентгеновите очи" Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на "Козметикум Амулет"...

"Прекрасно, но що е отечество ? " в поемата на Гео Милев "Септември".

Концептуално ядро в лириката на поета работник е вярата. Тя е основната екзистенциална категория и свръхценност в нравствената система на Вапцаровия лирически човек.

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".