В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

Най – яркият и най – последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов. С реализма и демократичното чувство в своето творчество той създава трайни традиции в нашата литература.

С творбата си "Бай Ганьо" Алеко Константинов се присъединява към една от двете основни линии в българската литература - критическата, разобличаващата.

Разказът на Николай Хайтов "Дервишово семе" е написан в аз-форма. Изповедта веднага приковава вниманието на читателя. В произведението липсва "равното време". Няма предисловия. Още първите думи от текста въвеждат към "авантюрното

. Гордея се със планините, които имаме и със Балкана, който е опазил много българи, чиято единствена мисия на този свят е била да запази България за нас, за мен, за да мога да й се радвам и да я обичам....

Когато пише тази поема превърнала се в ода,той го прави с чувство и голямо художествено майсторство,което е чак завидно.Ето защо картината която вае Вазов с думи всякаш оживява и читателят чувства динамиката,ритъма на епохата.

Разочаровани от нежеланието за развитие на някои свои сънародници, Алеко Константинов с огорчение възкликва- "Европейци сме ний, ама все не сме до там".

Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла "Зимни Вечери" в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.

В произведението „Приказка за стълбата” стълбата е преодоляна с помощта на Дявола. Според мен това не е единственият начин за преодоляване на моралната и финансова стълба...

Есе върху повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”.