Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Разказът на Иван Вазов „Една българка" е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни.

В „Приказка за стълбата" Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност.

В историята на всеки народ има важни преломни моменти. За нас, българите, Възраждането е крачка напред, нов тласък в развитието ни като нация.

В „Моята изповед“ Алеко Константинов посочва като любим аромат миризмата на железниците; като любимо развлечение - разходката на чист въздух в мъжка компания.

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за

Трагедията „Хамлет“ — една от емблематичните творби на гениалния драматург Уилям Шекспир, е писана по време на Английския късен ренесанс.

В поемата „Септември“ експресивно е изобразена осъзнатата сила, която човекът има пред себе си, и необходимостта от единство за постигане на целта.

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората.

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).