През 90-те години на ХIХ век и началото на ХХ в. започналият процес на европеизация става доминиращ. Не става въпрос за европеизацията като механично чуждо влияние, а като необходимост от образец, от културна ориентация...

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи.

В поемата "На прощаване" Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

В повестта "Немили – недраги" Иван Вазов пресъздава мъченическия живот и възвишените идеали на българските революционери-емигранти.

Основни мотиви в творчестото на Атанас Далчев Неизбежната, неумолима смърт; скръбното угасване на човешкия живот, мъчителният път към плашещото отвъдно битие; безсилието пред жестоката съдбоновна предопределеност, пред агресивността на демоничната...