Публичната комуникация е науката и изкуството да се общува и да се постига устойчиво доверие и взаимно изгодно сътрудничество между една организация и нейните публики, като максимално се отчитат интересите и на двете страни в процесите на комуникацията.

Глобализация на комуникацията съществува от както можем да говорим за високи технологии.

Много представители на политически организации, бизнесмени, учени и интелектуалци се оплакват от това, че медиите не ги отразяват така, както им се иска. Проблемът на тези хора обикновено е в това, че те не познават спецификата на работата на медиите...

Цензурата е контрол върху словото и други форми на човешка изява. В повечето случаи, макар и не винаги, той се упражнява от държавни институции.

Проследявайки историята на телевизията още от самото и начало, като "великото откритие" от света на техниката до наши дни, ще забележим постепенното и превръщане в основно средство за комуникация.

"Дори журналистът да е влюбен страстно в държавата, самите човешки думи са неизлечими хулигани.Една страховита идея наистина може да хипнотизира човека, но простото човешко слово лекува хипнозата." Валери Найденов

Телевизията се занимава с неща, за които всеки иска веднага и непосредствено да научи нещо повече. Това се отнася както за актуалната информация по политически, стопански и културни въпроси, така също и за забавата, доколкото тя е актуално събитие.

Изхождайки от факта,че медиите са тeзи, които обяснявят на обществото случващото се, факта, че с тях ще се съобразяват както силните за деня, така и всички институции, можем да кажем, че медиите са тия, които моделират обществения живот...

Джон Кийн в книгата си "Медиите и демокрацията" [John Keane, The Media and Democracy (1991)] елегантно систематизира трите основни концепции, които подчертават безусловната нужда от свободна преса във всяка либерална демокрация....

Едно от най-повтаряните обвинения към вестниците в България преди 10 ноември 1989 г. беше, че са еднообразни, скучни, партиино оформени...