"Линее нашто поколенье". Основният мотив в стихотворението е протестът на писателя срещу липсата на идеал, който да осмисли живота на поколението и бъдещето на нацията. В този аспект се ражда проблемът за посоката, за духовния компас...

Родолюбецът Иван Вазов страда,че след Освобождението са забравени идеалите и саможертвата на борците за свобода.Затова с цялото си поетично майсторство,той се заема да отхвърли клеветите,да покаже мъжеството и жертвеността,с която е извоювана свобода...

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

„Под игото“ е роман, обикновено определян като първия пример за този жанр в българската литература. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.