Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата...

Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –

Силата на женската красота в разказа "Албена" от Йордан Йовков.

Характерното за тази творба е, че ветрената мелница играе ролята на сюжетен център. С нея са свързани всички картини и сцени...

Реалист с многостранен поглед към живота, Елин Пелин сякаш пише своите малки разкази в съответствие с героите си - малките и незабележими хора от народа. Но в неговите малки разкази, посветени на тези дребни и неизвестни хора, преливат всички цветове...

Светът в разказа е двуполюсен – „тук” в селото, където броди не чумата, а страхът, и „там” в долните села, където вилнее смъртоносната болест. Тази двуизмерност на художественото пространство е характерна за разказите на Йовков....

Селото е пространство на природния космос на човек, където всичко е хармонично, изградено от съчетаването на бинарни противоположности удържащи човека и света като средина, като невъжможни да станат крайни...

Както в повечето му творби,и в разказа „По жътва” случката е изобразена на фона на природата.Сюжетното действие в „По жътва” е концентрирано около проста случка: по време на жътва в равното...

Разказът “Белите рози” е включен в импресиите “Те победиха” и е една от късните творби на Йовков – писан е в последното десетилетие от живота му...

"Ветрената мелница" обединява две от най-силните стихии у човека - любовта и творческото начало...