Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Времето, в което е първата публикация на „Другоселец” /1927 г./ съвпада с излизането на „Време и битие” на Хайдегер.

Именно на патриарха на българската литература Иван Вазов се пада мисията да издигне от бездните на вековете българския национален пантеон - духовен храм, в който да намерят място героите и ценностите на нацията ни. Воден от своя патриотичен дълг, Вазов ве

Вазовият роман “Под игото” е художествен резултат на нуждата от историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението. Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са ос

Още първите отзиви на критици като Владимир Василев, Симеон Радев и д-р Кръстев определят Елин Пелин като “певец на българското село”. Такова определение, вярно по своята същност, трябва да бъде преосмислено и разширено във връзка с актуалното тълкуване н

Йовков е един от големите майстори на българския разказ. Макар и да следва класическата следосвобожденска традиция на Вазов и Елин Пелин, неговата разказна техника прибавя оригинални моменти, достойни за гения на един голям творец. Йовков се придържа към

За Йовков - сърцеведа и психолога, смисълът на живота е в съзиданието на красота и насладата от нейните плодове. Но красотата, през призмата на един забележителен творец има разнолики проявления. Тя е красота на тялото и очарованието на външността, така х

Житейският път на “огняроинтелигента” Никола Вапцаров е кратък и насилствено прекъснат в разцвета на творческите и житейските му сили. Поетът се сблъсква с всевъзможни трудности, трагедии и разочарования, но не плаче в рими за собственото си страдание.

“Песен за човека” е безспорен връх във Вапцаровата лирика. Трудно някоя друга творба на поета може да й съперничи по въздейственост, универсална комуникативност и популярност.

Стъпил здраво върху традициите на българското народно творчество, Славейков създава няколко вълнуващи битово – психологични поеми, сред които са очертава с особена яркост в изображението поемата "Ралица"...