От недействителните сделки следва да се отличава т.нар. относителна недействителност. Към нея спадат случаите уредени в чл.135 ЗЗД, чл. 346,347 ГПК и др.

Съществуват форми на обединения, които се означават като икономически групировки. Характерно за тях е, че се формира общо ръководство, но ТД имат и известна самостоятелност.

Като производство несъстоятелността е вид граждански процес – той е средство за защита и санкция, при незаконосъобразно развитие на правоотношение, има за цел да възстанови последиците от тяхното нарушение.

Производството по несъстоятелност има няколко цели – чл.607 ТЗ. Първата от тях е свързана със справедливото удовлетворяване на кредиторите, а втората с възможността за оздравяване на предприятието на длъжника.

Съдът няма право на преценка дали да открие производство по несъстоятелност на един длъжник, а е длъжен да открие такова, ако установи, че са налице предвидените в закона материални основания за това.

Неплатежоспособността е обективно фактическо стопанско състояние на невъзможност на един длъжник да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Основанията – неплатежоспособност и свръхзадълженост са основания за откриване на производство срещу лицата, които са търговци.

Под органи на несъстоятелността следва да се разбира съдът и лицата, на които законът е предоставил компетентност във връзка с развитието на производството по несъстоятелност.

Макар несъстоятелността да е съдебно производство основните функции по него са възложени на синдика, а не на съда.

Съдът трябва да бъде сезиран с писмена молба, подадена от легитимирано лице, за да започне производството по несъстоятелност. Той няма право служебна да го открие.