Съдът се произнася с решение по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като за постановяване на решението се прилагат общите правила на ГПК.

Под действие на решението се разбират неговите правни последици. Основната от тях е, че от деня на постановяване на решението на съда е налице висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Подготвителни действия по попълване на масата на несъстоятелността са уредени неизчерпателно в глава 41 на ТЗ.

Чл.646-649 ТЗ уреждат правилата за недействителност на действия и сделки и за предявяване на искове за недействителност като средство за попълване на масата на несъстоятелността.

От момента, в който се одобри списъка с приети вземания, вече има яснота относно това кои са кредитори на несъстоятелността и кои техни вземания ще се удовлетворят.

Оздравителното производство ще се открие, ако съдът допусне оздравителния план до разглеждане в събранието на кредиторите, а той ще го допусне ако се убеди, че молбата е подадено от легитимирано лице, в рамките на преклузивния едномесечен срок и има необх

Това действие настъпва с влизане в сила на решението за утвърждаване на плана и прекратяване на производство по несъстоятелност.

Въпреки оздравителната цел на производството по несъстоятелност в някои случаи постигането и е невъзможно и затова при определени в закона основания съдът е длъжен да обяви длъжникът веднага в несъстоятелност.

С решението за обявяване в несъстоятелност съдът постановява да се пристъпи към осребряване на масата и разпределение на кредиторите. Осребряването се извършва по реда на чл. 716 и следващите и гл.46 ТЗ.

ПН е спорно, а законът винаги стимулира доброволното уреждане на правните спорове. Гл.48 ТЗ – правила за извънсъдебно споразумение за прекратяване на ПН.