Втората световна война(ВСВ) избухва на 1 септември 1939 г. Германската агресия срещу Полша ликвидира Версайско-Вашингтонската система на МО и на преден план се поставя въпроса за глобалния геополитически баланс.

С подписването на Утрехтския мир през 1713-1714 г. в системата на МО в Европа настъпва период на относителна стабилност.

Започналата като религиозна война в Чехия през 1618 г. 30-годишна война завършва като борба за надмощие в Европа и поставя началото на нова система за развитие на международните отношения.

Виенският конгрес се свиква през 1814-1815 г. като с него приключва периода на продължителите близо четвърт век размирици и войни. Виенската система на МО коренно променя установеното с Вестфалския Утрехтския мир статукво.

Края на първата световна война поражда разбирането, че глобалната дипломация ще успее да установи мир и сигурност.

След победата от 1945 г. на антихитлеристката коалиция във ВСВ се установява нов международен ред в света. Веднага след края на войната доскорошните съюзници стават основни съперници.

Руската федерация започва своето самостоятелно съществуване и развитие на 1 януари 1992 г. като в този период страната се сблъсква с реалностите на новата система на МО, която е коренно различна от епохата на конфронтация.

Стабилността и конфликтите са част от серизно теоретическо обсъждане. Стабилността на МО се осигурява посредством техния системен характер.

Програмата САПАРД е специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони ("Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development" - SAPARD). Помощта по линия на Програма САПАРД е насочена към

Първата световна война се явява логично следствие на цялостното развитие от международните отношения в края на 19 и началото на 20 век. Предпоставка за избухването на войната е обособяването на две военни коалиции – Троен съюз и Антанта.