Критическите клишета го ръкополагат за патриарх на нашата духовност, народната признателност го обявява още приживе за народен поет. Едно е сигурно – новата ни национална душевност не би се оформила пълноценно, ако не е Иван Вазов.

Наричат го "патриарх на българската литература", защото той е първият професионален писател у нас и за него може да се каже онова, което Белински казва за Пушкин: "Началото на всички начала."

Повечето хора възприемат думата "свобода" като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля. Поетичният дискус на Христо Ботев определя това понятие именно в контекста на националната освободителна борба...

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

Хубаво би било да знаем, че с годините всичко се поправя и времето наистина лекува и то чрез забравата. В произведенията на Христо Смирненски "децата на града" имат нелека съдба, но и енергия да я променят. Днес, в съвременното общество на 21 ве

В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си.

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена " Евангелие на българищината".

Лирическият герой в поезията на Ботев е борецът за свобода и правда...

Одата "Левски" е първата от цикъла "Епопея на забравените" и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като "народен

Голи са без книги всички народи Понякога човек остава насаме със себе си, откъснат от заобикалящия го свят, потънал дълбоко в мислите си. Тогава вътрешните му очи се отварят към непознати дълбини и отвеждат мисълта му към неочаквани прозрения...