За да намерим големината на ъгъл AM1H1 в триъгълника ABC, трябва да следваме няколко стъпки, включително използването на геометрични свойства и тригонометрични съотношения. 1. **Определяне на ъглите на триъгълника ABC:** Нека ъглите на триъгълника ABC са α, β и γ, като α + β + γ = 180°. Дадено е, че съотношението на ъглите е 3:7:8. Нека α = 3x, β = 7x и γ = 8x. Тогава: \[ 3x + 7x + 8x = 180° \] \[ 18x = 180° \] \[ x = 10° \] Следователно: \[ α = 3x = 30° \] \[ β = 7x = 70° \] \[ γ = 8x = 80° \] 2. **Позициониране на височината CH и медианата CM:** Височината CH е перпендикулярна на страната AB и медианата CM също пресича AB в точката M, която е среда на AB. 3. **Определяне на точките H1 и M1:** Точката H1 е взета върху височината CH така, че H е среда на CM1. Това означава, че CM1 е два пъти по-дълга от CH. 4. **Използване на геометрични свойства:** Тъй като H е среда на CM1, можем да разгледаме триъгълника CHM1 като равнобедрен триъгълник, където CH = HM1. 5. **Намиране на ъгъл AM1H1:** За да намерим ъгъл AM1H1, трябва да използваме факта, че точката M е среда на AB и точката H е на височината CH. Това означава, че триъгълникът AMH е подобен на триъгълника CMH1. Поради симетрията и свойствата на медианата и височината, можем да заключим, че ъгъл AM1H1 е равен на ъгъл AHC. Височината CH разделя триъгълника ABC на два правоъгълни триъгълника, като ъгъл AHC е 90°. Следователно, големината на ъгъл AM1H1 е: \[ \boxed{90°} \]

Акцията е финансов инструмент, който представлява дял от собствеността в дадена компания. Когато купувате акции на една компания, вие ставате съсобственик на тази компания и получавате правото да участвате в управлението ѝ, както и да получавате част от печалбата ѝ под формата на дивиденти. ### Основни характеристики на акциите: 1. **Собственост**: Притежаването на акции ви прави съсобственик на компанията. Колкото повече акции притежавате, толкова по-голям е вашият дял от компанията. 2. **Дивиденти**: Това са част от печалбата на компанията, която се разпределя между акционерите. Не всички компании изплащат дивиденти; някои предпочитат да реинвестират печалбата си за растеж. 3. **Гласуване**: Като акционер, имате право да гласувате на общото събрание на акционерите. Това ви дава възможност да влияете върху важни решения, като избор на борд на директорите. 4. **Капиталови печалби**: Ако цената на акциите се повиши над цената, на която сте ги купили, можете да ги продадете и да реализирате печалба. Това се нарича капиталова печалба. ### Видове акции: 1. **Обикновени акции**: Те дават право на глас и участие в печалбата на компанията. Обикновените акции са по-рискови, защото в случай на фалит на компанията, акционерите са последни в реда на изплащане. 2. **Привилегировани акции**: Те обикновено не дават право на глас, но предлагат фиксиран дивидент и имат приоритет при изплащане на дивиденти и в случай на ликвидация на компанията. ### Пример: Ако една компания има 1,000,000 акции и вие притежавате 10,000 от тях, вие притежавате 1% от компанията. Ако компанията реши да изплати дивидент от 1 лев на акция, вие ще получите 10,000 лева. ### Формула за изчисляване на капиталова печалба: \[ \text{Капиталова печалба} = (\text{Продажна цена на акция} - \text{Покупна цена на акция}) \times \text{Брой акции} \] Например, ако сте купили 100 акции на цена от 50 лева всяка и ги продадете на цена от 70 лева всяка, вашата капиталова печалба ще бъде: \[ \text{Капиталова печалба} = (70 - 50) \times 100 = 2000 \text{ лева} \] Акциите са един от най-популярните начини за инвестиране и могат да предложат висока възвръщаемост, но също така носят и по-висок риск в сравнение с други инвестиционни инструменти като облигации или депозити.

Спадането и нарастването на реалния брутен национален продукт (БНП) се нарича икономически цикъл. Икономическият цикъл представлява периодичните колебания в икономическата активност на една страна. Тези колебания се състоят от четири основни фази: 1. **Растеж (експанзия)**: Това е период, през който икономиката се разширява, производството и заетостта се увеличават, а реалният БНП нараства. Обикновено този период е съпроводен и от увеличаване на доходите и потреблението. 2. **Връх (пик)**: Това е точката, при която икономическата активност достига своя максимален потенциал. В този момент БНП е на най-високото си равнище, но често в този период започват да се появяват инфлационни натиски. 3. **Спад (рецесия)**: Това е период на свиване на икономическата активност. Производството и заетостта намаляват, а реалният БНП спада. В този период обикновено се наблюдава намаляване на доходите и потреблението. 4. **Дъно (тренч)**: Това е точката, в която икономическата активност достига най-ниското си равнище. След този период обикновено започва нов цикъл на растеж. Тези фази се повтарят във времето, създавайки циклични модели на икономическа активност. Един от важните показатели за измерване на икономическите колебания е реалният БНП, който отчита стойността на всички стоки и услуги, произведени в страната, коригиран с оглед на инфлацията. Икономическият цикъл може да бъде повлиян от различни фактори като промени в потребителските и бизнес инвестиции, държавни разходи и парична политика, както и външни събития като международни кризи и природни бедствия.

Ендогенните теории за цикличността на икономическата активност се фокусират върху вътрешните фактори в икономиката, които водят до икономически цикли. Те включват фактори като инвестиционната активност, съвкупното търсене и предлагане, запасите и капиталовото формиране. Нека да разгледаме всеки от изброените фактори: a. Промени в инвестиционната и предприемаческата активност: Това е важен вътрешен фактор, който може да доведе до цикличност, тъй като инвестициите и предприемаческата активност са свързани с бизнес цикъла. b. Промени в съвкупното търсене и съвкупното предлагане: Това също е вътрешен фактор, който влияе на икономическата активност и може да предизвика цикли в икономиката. c. Промени в запасите, формирането на капитала и деловата активност: Тези фактори също са вътрешни и са ключови за разбирането на икономическите цикли според ендогенните теории. d. Демографски процеси – миграционни потоци, рязка промяна в демографската структура на населението поради механично движение, бум на раждаемостта: Това са външни фактори, които се разглеждат като екзогенни и не попадат в обхвата на ендогенните теории за цикличността на икономическата активност. Следователно, правилният отговор е: d. демографски процеси – миграционни потоци, рязка промяна в демографската структура на населението поради механично движение, бум на раждаемостта

Основен показател, чрез който се осъществява транзакционната функция на парите, е: Транзакционната функция на парите означава тяхната роля като средство за размяна. Това е функцията, при която парите се използват за извършване на покупки на стоки и услуги. За да разберем кой показател е най-подходящ за тази функция, нека разгледаме различните парични агрегати: a. М1: Това е най-тесният измерител на парите и включва най-ликвидните форми на парите, като например: - Налични пари в обращение (банкноти и монети) - Текущи депозити в банките (депозити, които са на разположение за незабавни тегления и използване чрез чекове или дебитни карти) b. М2: Това включва всички компоненти на М1, плюс някои други депозити, които са малко по-малко ликвидни: - Спестовни депозити - Депозити на срочни сметки (срок до 2 години) - Малки срочни депозити c. М3: Това включва всички компоненти на М2, плюс още по-малко ликвидни форми на пари: - Големи срочни депозити - Други по-висококапитализирани финансови инструменти d. Мо: Това е паричната база и включва: - Налични пари в обращение - Резерви на търговските банки в централната банка От тези опции, М1 е най-подходящият измерител за транзакционната функция на парите, защото включва най-ликвидните форми на парите, които се използват директно за покупки и разплащания. Следователно, правилният отговор е: a. М1

Ендогенните теории за цикличността на икономическата активност се фокусират върху вътрешни фактори в икономиката, които водят до колебания и цикли. Тези теории разглеждат как вътрешните процеси и взаимодействия в икономическата система водят до циклични флуктуации. a. Промени в инвестиционната и предприемаческата активност: Тези промени са вътрешни фактори и могат да доведат до цикличност. Когато инвестициите и предприемаческата активност се увеличават, икономиката може да расте, докато спадът може да доведе до рецесия. b. Промени в съвкупното търсене и съвкупното предлагане: Това също са вътрешни фактори. Когато съвкупното търсене нараства, икономиката може да се разшири, а когато намалява, може да се свие. Същото важи и за съвкупното предлагане. c. Промени в запасите, формирането на капитала и деловата активност: Тези фактори също са вътрешни и влияят на икономическата цикличност. Например, когато запасите се увеличават, това може да доведе до по-ниско производство в бъдеще, което да доведе до рецесия. d. Демографски процеси – миграционни потоци, рязка промяна в демографската структура на населението поради механично движение, бум на раждаемостта: Това са външни фактори и не са основният фокус на ендогенните теории. Макар че демографските промени могат да имат дългосрочно влияние върху икономиката, те не са основните причини за цикличност според ендогенните теории. Следователно, правилният отговор е: d. демографски процеси – миграционни потоци, рязка промяна в демографската структура на населението поради механично движение, бум на раждаемостта

Реалният БНП (Брутен национален продукт) е важен икономически показател, който измерва стойността на всички произведени стоки и услуги в икономиката на дадена страна, като се взема предвид инфлацията или дефлацията. За да се разбере по-добре, нека разгледаме отговорите: a. номиналният БНП минус услугите - Това твърдение е неправилно, защото реалният БНП не изключва услугите. Услугите са част от общия БНП. b. номиналният БНП, изчислен в цени от базисната година - Това е правилният отговор. Реалният БНП се изчислява като номиналният БНП се коригира с индекса на цените, използвайки цени от базисна година. Това означава, че реалният БНП премахва ефекта на инфлацията и показва реалния растеж на икономиката. c. номиналният БНП минус разходите за амортизации - Това също не е правилно. Амортизациите са свързани с износването на капиталовото оборудване и не са част от изчисляването на реалния БНП. d. номиналният БНП минус разходите за производството - Това също е неправилно. Разходите за производството са част от номиналния БНП и не се изваждат за изчисляване на реалния БНП. Следователно, правилният отговор е: b. номиналният БНП, изчислен в цени от базисната година. Реалният БНП се използва за сравнение на икономическото производство през различни години, като се елиминира влиянието на промените в цените, което позволява по-точна оценка на икономическото състояние и растеж.

Основният показател, чрез който се осъществява транзакционната функция на парите, е М1. М1 представлява най-ликвидната форма на парите и включва: 1. Парите в обращение (банкноти и монети, които хората използват за ежедневни покупки). 2. Текущи (чекови) депозити в банките, които могат да бъдат използвани за незабавни плащания. Транзакционната функция на парите се отнася до тяхната способност да се използват като средство за размяна при покупко-продажба на стоки и услуги. Точно поради тази причина М1 е най-подходящият показател, защото включва именно средствата, които могат да бъдат използвани веднага за транзакции. В обобщение, правилният отговор е: d. М1

За да разберем как увеличаването на инвестициите ще повлияе на дохода, трябва първо да определим как инвестициите влияят на общия доход (Y). Това може да бъде направено с помощта на мултипликатора на инвестициите. Формулата за мултипликатора на инвестициите (k) е: \[ k = \frac{1}{1 - MPC} \] където MPC (Marginal Propensity to Consume) е пределната склонност за потребление. В нашия случай функцията на потреблението е: \[ C = 20 + 0.2Y \] Тук MPC = 0.2. Сега можем да изчислим мултипликатора: \[ k = \frac{1}{1 - 0.2} = \frac{1}{0.8} = 1.25 \] След това можем да използваме мултипликатора, за да определим как промяната в инвестициите ще повлияе на дохода. Увеличаването на инвестициите от 1000 на 1500 означава, че инвестициите се увеличават с 500. Промяната в дохода (ΔY) се изчислява като мултипликатора по промяната в инвестициите: \[ \Delta Y = k \times \Delta I \] където ΔI е промяната в инвестициите. В нашия случай: \[ \Delta Y = 1.25 \times 500 = 625 \] Следователно, увеличаването на инвестициите от 1000 на 1500 ще предизвика увеличаване на дохода с 625. Отговорът е: a. увеличаване на дохода с 625

MPS (Marginal Propensity to Save) означава пределна склонност към спестяване. Това е мярка в икономиката, която показва колко от допълнителния доход, който получават домакинствата, те избират да спестят, а не да изразходват. За да разберем по-добре MPS, можем да разгледаме следния пример: Ако едно домакинство получи допълнителен доход от 100 лева и реши да спести 20 лева от този доход, тогава MPS ще бъде изчислено по следната формула: \[ MPS = \frac{\Delta S}{\Delta Y} \] където: - \(\Delta S\) е промяната в спестяванията, - \(\Delta Y\) е промяната в дохода. В нашия пример, \(\Delta S\) е 20 лева, а \(\Delta Y\) е 100 лева. Следователно: \[ MPS = \frac{20}{100} = 0.2 \] Това означава, че 20% от допълнителния доход се спестява. Важно е да се отбележи, че MPS и MPC (Marginal Propensity to Consume - пределна склонност към потребление) са свързани. Сумата от MPS и MPC винаги е равна на 1, защото всяка единица допълнителен доход или ще бъде изразходвана, или ще бъде спестена. Т.е.: \[ MPS + MPC = 1 \] Ако в нашия пример MPS е 0.2, тогава MPC ще бъде: \[ MPC = 1 - MPS = 1 - 0.2 = 0.8 \] Това показва, че 80% от допълнителния доход ще бъде изразходван за потребление. MPS е важна концепция в макроикономиката, защото помага на икономистите да разберат поведението на спестяванията и потреблението в икономиката, което от своя страна влияе на икономическия растеж и инвестициите.