Ако предлагате частни уроци, може да рекламирате услугите си напълно безплатно!
Кратка история на компютрите
- Декември, 1999
- IBM блус
- Майката на всички компютри
- Раждането на Интернет
- Intel пропуска цифрите
- Нещастният хакер
- Копирай!
- Горд от поръчки по пощата
- Start MeUp
- Йахуу! Да живее Yahoo!
- Компютри-хора 1:0
- Скандал в синьо
- Пълно с буболечки
- 10 Най-велики компютри за всички времена
- 10 Най-големи хардуерни провала
- 10 Най-големи софтуерни провала
- 10 Най-добри софтуерни пакета
- Компютрите през вековете - От сметалото до Армагедон
- Въведение
a) Концепцията на Интернет
b) Тест на идеята
c) Формиране на широка общественост
d) Комерсиализация на технологията
e) Какво в крайна сметка е Интернет и какво е неговото бъдеще?
Най-добрите, най-лошите и най-странните събития в историята на компютрите
Нека го кажем: Персоналният компютър е най-великото откритие на 20 век. Нито едно друго устройство не е имало по-силно влияние върху това как живеем, работим и комуникираме. В съчетание с Интернет, компютърът промени световната икономика и създаде огромни богатства. Ако тези, които предричат края на света са прави, той също ще причини хаос, когато големият часовник удари 2000 след няколко седмици. Как стигнахме дотук и накъде сме се запътили?
В тази статия ще погледнем назад към добрите и лошите събития през нашия дигитален век - от раждането на ENIAC през 1945 до въвеждането на World Wide Web през 1989 - и ще извадим наяве истинските истории зад някои от най-великите открития и най-големите провали в света на компютрите.
Не е тайна, че първоначално IBM нямаха желание на участват на пазара на персоналните компютри. Едва когато Apple пусна Apple II през 1977, служителите на IBM събраха съпоставима машина, която не съдържаше части на IBM и работеше под операционна система на Microsoft.
През 1981, когато IBM пусна PC, от Apple твърдяха, че това не представлява заплаха. Само след шест месеца, IBM продаде 50,000 машини и в рамките на две години задмина Apple, а PC стана термин на главоломно развиваща се индустрия.
Ако проследите родословното дърво на преносимия ви компютър, ще откриете че в началото му стои Електронният Цифров Интегратор и Компютър (Electronic Numerical Integrator and Computer). Първият високоскоростен цифров компютър, ENIAC, сигнализира началото на компютърната индустрия. Разработена преди 53 години в Пенсилванския Университет, машината е побирала 17 000 лампи, 70 000 резистора и 6000 превключвателя в 3-тонната си конструкция. Тя е правила 5000 събирания в секунда.
През юли, 1968, Агенцията за Изследвания към Департамента по отбраната в САЩ се свързва с Болт Беранек и Нюман, фирма за компютри, за да създадат ARPAnet, мрежа, която да свързва изследователските компютри в Щатите. До 1983 около 400 компютъра са свързани в мрежата, а протоколите и технологиите за превключване се развиват. Но Интернет, такъв какъвто го познаваме, се появява в средата на деветдесетте с развитието на Web браузърите и съпътстващото потребителско съдържание. Днес Интернет се използва от 150-200 милиона човека, и се очаква до 2005 броят им да стигне 300 милиона. А колко бързо е нараснал Web? Да го кажем така: за пет години Web сървърите нарастват от 0 до 1500. За следващите пет броят им надмина 7 милиона и продължава да расте.
Какво са няколко цифри след десетичната запетая между приятели? Много, както научи Intel след като получи удар от бъга в Pentium през ноември 1994. Проблемът? При някои изчисления, чипът прави грешки след осмата цифра след десетичната запетая. Intel обяви, че бъгът е незначителен. Но историята беше подета от CNN и осем щата съдиха Intel. Фирмата накрая се съгласи да замени всички Pentium чипове при поискване, което й струваше $475 милиона.
Първата сериозна хакерска атака е през 1982, когато група хакери от Милоуки влизат в компютърната мрежа на Националната лаборатория Лос Алмос чрез модем. Наричайки себе си Бандата 414 заради кода на областта, в която живеят, в продължение на девет дни пакостниците засягат 60 компютърни системи, преди да бъдат хванати от ФБР. Но едва през 1983 филмът \"Военни игри\", в който героят на Матю Бродерик влиза в компютърната система на Пентагона и довежда света до ръба на атомно разрушение, сложи началото на кариерата на много подрастващи хакери. Независимо дали ги наричате хакери или кракери, няма съмнение, че докато съществуват компютърните системи, хората ще търсят и намират начини да влязат в тях.
Някои хора смятат, че Стийв Джобс е направил удара на века, когато се споразумял с Ксерокс през 1979: Фирмата да инвестира $1 милион в Apple, ако Джобс посети Изследователския Център Пало Алто. Ксерокс казал да и Кутията на Пандора се отворила. В центъра Джобс видял Алто, експериментален компютър с графичен интерфейс. След минути той осъзнал, че в бъдеще всички компютри ще използват графичен интерфейс. И както си му е редът, Apple копирали Алто с техния Макинтош, преди Microsoft, от своя страна, да го имитира с Windows. Но работата на Apple по графичен интерфейс е започнала значително по-рано - през 1967г. - и някои от елементите като клипборд, кошче за боклук и drag-and-drop с атяхно откритие.
Споменете общежитие и повечето хора ще си представят стаи, пълни с учебници, бутилки и храна. Но ако бяхте посетили стаята на Майкъл Дел през 1983, щяхте да намерите процесори и флопидискови устройства. Докато съучениците на Дел учели за изпити, той тъпчел платки в дъна и продавал компютри чрез поръчки по пощата. Преди да завърши първата си година в Тексаския Университет, го напуснал и открил PCs Limited, предшественик на Dell Computer. Истинското откритие на Дел са директните продажби, които променили коренно начинът, по който се продават компютри. В момента фирмата има около $18 милиарда приходи и е една от водещите в компютърната индустрия.
Няколко часа преди полунощ на 23 август 1995 тълпи потребители се наредиха пред компютърните магазини. Целта им? Да бъдат първите, които ще си купят Windows 95.
След три години разработка, многобройни фалшиви пускания и масова истерия, операционната система беше открита под цирков купол. На сцената конферансието Бил Гейтс, под звуците на песента на Rolling Stones \"Start Me Up\", обяви статистиките, включително, че по време на разработката са се родили 77 бебета на членове на дизайнерския екип,.
Новата версия катапултира Windows в пазара на масовите продукти, като през първите пет седмици бяха продадени повече от 3 милиона копия. Но истинската гениалност на Бил Гейтс се прояви в маркетинга. Рекламната кампания на стойност $200 милиона (включително $12 милиона за права върху песента на Stones) предизвика невиждана дотогава истерия в компютърната индустрия.
Но докато Windows 95 наистина подобри Windows 3.1 - с нов интерфейс, Plug and Play и Интернет достъп, ядрото й си остана DOS. Както отбеляза един специалист невярващо \"Те похарчиха всички тези пари, за да изтъкнат факта, че има бутон Start в Windows 95!\"
Други наблюдатели се чудеха дали Гейтс знае припева на песента, за която е платил $12 милиона - \"You make a grown man cry\" (букв. Караш възрастен мъж да плаче).
През април 1994 двама студенти в Станфорд решили да починат докато професорът им е в отпуска. Бъдещите инженери Дейвид Фило и Джери Янг нямали какво друго да правят освен да разглеждат Интернет. Не минало много време и те натрупали огромен списък с отметки (bookmarks), организирани по теми. Впоследствие помислили: Защо да не го сложат в Интернет? Написали програма за база данни, която да върши работата, сложили резултатите онлайн и останалото всички го знаем. Колекцията отметки, сега известна като Yahoo има 80 милиона посетители месечно. А Фило и Янг? Те са милиардери и дават надежда на студентите по целия свят.
Беше сензационно. Беше горещо. И всеки можеше да го види с кликване на мишката. На 11 септември, 1998, дойде ерата на медията Интернет, когато в мрежата беше пуснат доклада от 445 страници на Стар за скандала Клинтън-Моника Люински. Здравомислещите предвидиха, че търсенето на доклада ще пренатовари Интернет. И наистина сървърите се повредиха, когато милиони хора се надпреварваха да прочетат подробностите.
За добро или лошо Интернет се превърна в масмедия. Хората вече могат да взимат новините директно от източника, вместо през филтъра на вестниците, радиата и телевизията. Още по-важно - Интернет предоставя информацията по-бързо.
Но събитието не предрече края на Рупърт Мърдок и другите медийни магнати. Докладът на Стар беше пълен с юридически подробности и твърде дълъг. Никой не го прочете изцяло, а и хората продължиха да търсят конвенционалните медии за потвърждение на фактите.
Февруари 1996: Световният шампион Гари Каспаров спечели срещу Deep Blue (букв. тъмно синьо) на IBM в игра от шест партии. Компютърът спечели първата партия и с това стана първата машина, която е била световен шампион. Но Каспаров успя да спечели следващите три игри, а две бяха реми, което му осигури победа 4:2. За момента човешкото превъзходство остана непокътнато.
Предвиждайки реванш, IBM върнаха Deep Blue обратно в лабораторията и увеличиха процесорите му, за да изчисляват 200 милиона хода в секунда - два пъти повече от предишния път. През май 1997 двата титана на шаха се срещнаха отново. Този път Каспаров взе първата игра, но победата му убягна. След две загуби и три ремита, изтощеният човек призна победата на машината, 3.5 на 2.5.
При втората партия, Каспаров се обърка от ход на машината, изглеждащ притеснително човешки. Ходът, който показа ниво на предвиждане, което компютрите до тогава не бяха способни да постигнат, разсея Каспаров. Но той отказа да приеме загубата като края на човешкото доминиране в шаха \"Не се съмнявам,\" каза Каспаров, \"че при подходяща игра, машината ще бъде победена\".
През 1947, докато изследователи от Харвард тествали компютъра Mark II, машината внезапно спряла да работи. В кутията й учените открили трупa на муха. Насекомото било усмъртено от безмилостното електричество, така да се каже едно пресметнато убийство. Трупът бил залепен в дневник и надписан: \"Първият случай на открита буболечка (bug).\" Но въпреки легендата, това не е причина за появата на термина bug.
Буболечка, в значението си на дефект, датира от времето на Томас Едисон. Бъговете при компютрите са се появили малко след самите компютри. В началото на 40-те, техниците от IBM пренесли термина в Харвард, когато се опитали да отстранят грешките в Mark I. Малките животинки са част от живота ни оттогава.
10 Най-велики компютри за всички времена
1. ENIAC: Първият неспециализиран компютър.
2. Altair 8800: Машината, вдъхновила цяло поколение.
3. Apple II: Истинският персонален компютър - поне докато не се включи IBM.
4. IBM PC AT: Постави стандарти, валидни и до днес.
5. Compaq Deskpro 386: Използва процесор на Intel преди IBM, с което вдъхнови орди други търговци на клонинги.
6. Radio Shack TRS-80 Model 100: Първият успешен ноутбук.
7. Apple Macintosh 512K: Първият наистина полезен Mac.
8. Amiga: Правеше мултимедийни трикове през 1985, които днешните компютри още не могат да направят.
9. Commodore 64: Може би най-обожаваният компютър на всички времена.
10. Palm Pilot: Малък и красив.
10 Най-големи хардуерни провала
1. IBM PCjr: Пословично грозна клавиатура.
2. NeXT машина: Фина, черна и UNIXбазирана; десет години преди да е дошло времето й.
3. Apple Lisa: Достатъчно е да кажем, че 2700 от тях бяха заровени в земята.
4. IBM PS/2: Не успя да завземе пазара на персоналните компютри.
5. Net PC: От тъпи по-тъпи терминали.
6. Мрежовият компютър: Никаква Java, само джайв.
7. Newton MessagePad: Изледаше тобре, лошу че не се нучи на пръвопис.
8. Pentop компютри: Добра идея, по лошо време, на лоша цена и с лош размер.
9. PowerPC: Възприемано като убиеца на Intel, никога не стана нещо повече от Mac.
10. Xerox Alto: Можете ли да кажете \"изгубена възможност\"?
10 Най-големи софтуерни провала
1. Microsoft Bob: Полуумният братовчед на Windows, отдавна потънал в забрава.
2. Apple Copland: Тази операционна система за Mac никога не видя бял свят.
3. OS/2: Задушен от полу-брат си, Windows.
4. WordPerfect for Windows 5.1: Бавен и бъгав. Помогна Microsoft да завземе пазара на текстообработващи програми.
5. Компактдиска с Lion King: Кошмарът след Коледа за много Мускетари.
6. Microsoft Outlook 1.0: Толкова голям и бавен, че дори Microsoft се засрами.
7. RAM doublers: Чудесна идея, стига да работеха.
8. MCI Mail: Би могъл да бъде краля на електронната поща, но излезе твърде късно.
9. Apple EWorld: Помните ли тази онлайн услуга? И другите не я помнят.
10. Windows CE 1.0: Windows на палмтоп? Нещо като да се опиташ да набуташ мечка в кибритена кутия.
1. Netscape Navigator: Промени Web завинаги.
2. Electric Pencil: Бащата на всички текстообработващи програми.
3. Microsoft Excel: Последната наистина оригинална програма на Microsoft.
4. dBASE II: Направи програмирането достъпно за масите.
5. HyperCard: Създава хипертекст - градивният елемент на Web.
6. XyWrite: Последната велика текстообработваща програма под DOS.
7. VisiCalc: Доказателство, че PC означава бизнес.
8. Myst: Все още се опитваме да го завършим.
9. PC-Talk: Пакет за комуникации, изобретил концепцията shareware.
10. DOS 1.0: Бил Гейтс създава CP/M за IBM, останалото е история.
Компютрите през вековете - От сметалото до Армагедон
3000 пр.н.е. Начална форма на сметало от зърна и жици е използвано в Азия.
876 сл.н.е. Първият запис на символа нула се появява в Индия.
1642 Блез Паскал проектира първият функциониращ механичен калкулатор, който може да върши работата на шест счетоводителя. Първоначалната обществена реакция трудно може да се определи като възторжена, но Паскалинът остава в употреба до средата на 20 век.
1694 Готфрид Лайбниц построява изчислителна машина, която използва двоично представяне на числата.
1832 Чарлз Бабидж проектира първият компютър, работещ с външни инструкции, но поради липса на пари никога не го създава.
1854 Джордж Бул публикува идеите си за формалната логика, която десетилетия по-късно ще формира основата на компютърните приложения.
1857 Сър Чарлз Уийтстоун въвежда непрекъсната хартиена лента, която може да се използва за съхранение и четене на данни.
1876 Александър Греъм Бел, 27 годишен, подава молба за издаване на патент за телефон.
1890 Херман Холерит проектира машина с перфокарти, която намалява обработката на данни за преброяване на населението в САЩ от десет на две години и половина.
1897 Карл Браун открива тръба с катоден лъч.
1918 Двама откриватели създават изчислителна машина на базата на двоичните числа 1 и 0.
1937 Джон Атанасов започва работа върху първия електронен цифров компютър, но пропуска да го патентова. Почти десет години по-късно ENIAC ще се базира на неговите открития. Джордж Щибиц разработва първата двоична верига в Бел Лабораториите.
1938 Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават HP в гараж в Пало Алто, Калифорния. Конрад Зузе прави първият компютър, който използва двоичен код.
1946 Инженери в Пенсилванския Университет демонстрират ENIAC, първият неспециализиран електронен компютър.
1947 Двама служители в Бел Лабораториите експериментират с първия транзистор.
1949 Джон Маучли създава Short Code, първият в света програмен език от високо ниво.
1951 Маучли и Джон Екерт създават UNIVAC I, първият комерсиален електронен компютър. Грейс Мъри Хопър разработва A0, който превежда програмния код в двоичен.
1953 IBM произвежда модела 650, първият масов компютър, от който фирмата продава 1500 броя преди да го изтегли от пазара през 1969.
1955 Нариндер Капани създава оптичното влакно.
1956 IBM разработва първия твърд диск, наречен RAMAC. Програмистите в IBM написват компютърния език FORTRAN. MANIAC I става първата компютърна програма, която побеждава човек на шах.
1958 Тексас Инструментс създава първата интегрирана верига. Бел Телефон въвежда първите модеми. Изследователи в Бел Лабораториите откриват лазера.
1959 Като използва сметало, китайският професор Лий Кайчен прави изчисления по-бързо от компютри в Сиатъл, Ню Йорк и Тайпе. Ксерокс въвежда първата комерсиална копирна машина.
1963 Дъглас Енгълбарт създава мишка в Станфорд. Две десетилетия по-късно Макинтош ще я направи стандартен компонент.
1964 Американската Асоциация по Стандартизация приема ASCII като стандартен код за трансфер на данни.
1965 Digital Equipment Corporation създава първият миникомпютър, който струва $18,000. Разработен е опростеният език BASIC, който по-късно ще стане стандартен език за компютри.
1968 Сформира се Intel. За пръв път компютър (HAL 9000) участва във филм - \"Одисея 2001 в космоса\" на Стенли Кубрик.
1969 ARPAnet, предшественикът на Интернет, дебютира. Появява се \"Bubble memory\", която позволява компютрите да помнят данните, като са изключени.
1970 Появява се първата дискета. Intel създава първият чип с памет. Бел Лабораториите разработват Unix.
1971 Texas Instruments създава джобния калкулатор
1972 Рей Томлинсън открива електронната поща. Появяват се първите домашни видеоигри. Програмистите в Бел Лабораториите разработват компютърния език C.
1975 Появява се първият персонален компютър за широка употреба - Altair 8800. На пазара се пускат монитори с течни кристали. Боб Меткаф в Ксерокс разработва Етернет. IBM въвежда лазерния принтер. Microsoft, неофициалното партньорство между Бил Гейтс и Пол Алън, постига продажби на стойност $16,000.
1976 IBM създава мастиленоструйните принтери. Стийв Вознияк и Стив Джобс сформират Apple Computer.
1977 Бил Гейтс и Пол Алън създават официално Microsoft. Apple създава Apple II, първият асемблиран персонален компютър, който ще доминира пазара докато през 1981 се появи първият IBM персонален компютър.
1980 dBASE II се появява на пазара.
1981 IBM създава персонален компютър с операционната система MS-DOS.
1982 Доктор Барни Кларк е първият човек с изкуствено сърце, чиито функции се контролират от микропроцесор.
1983 Apple въвежда $9,995 Lisa, първият компютър с графичен интерфейс и мишка. IBM пуска на пазара PC-XT, първият компютър с вграден твърд диск.
1984 Появява се CD-ROM.
1985 Microsoft създава Windows 1.0 за IBM PC. Бил Гейтс и управляващият директор на Apple, Джон Скъли, подписват секретно споразумение, според което Microsoft може да ползва графичния интерфейс на Apple в софтуера си, като признае, че Microsoft Windows е вдъхновен от Mac OS.
1986 Националната научна фондация в САЩ одобрява финансирането на опорната мрежа на Интернет.
1988 Microsoft пуска Windows 2.03, чийто припокриващи се прозорци приличат на тези на Macintosh. Шест години и $10 милиона по-късно, съдът ще реши в полза на Microsoft.
1989 Тим Бърнърс-Лий изобретява World Wide Web. Ксерокс съди Apple за това че са откраднали графичния интерфейс за компютрите Lisa и Macintosh. След като Apple продават само около 60,000 броя Lisa, спират модела и заравят в Юта останалите бройки. HDTV се появява в Япония.
1990 Intel пуска чипа i486. Продажбите на Microsoft достигат $1 милиард, Windows стига версия 3.0.
1993 Intel пуска Pentium. Марк Андрисън и Ерик Бина създават Mosaic, първият графичен браузър.
1994 Intel пуска на пазара 2 милиона дефектни чипа Pentium. Iomega създава Zip устройството. Марк Андрисън помага за създаването на Netscape.
1995 Microsoft пуска Windows 95 и Office 95. Технологията DVD е стандартизирана. Джефри Безос открива Amazon.com.
1998 Diamond Multimedia въвеждат портативните MP3. Apple пуска цветният iMac. Електронната търговия експолоадира и около 30 милиона домакинства купуват стоки по Интернет. Цените на акциите на Yahoo и Infoseek скачат главоломно.
1999 Операционната система Linux добива небивала популярност. AOL приключва купуването на Netscape. Microsoft с 27 320 служителя стига продажби от $14.48 милиарда.
2000 Проблем 2000 предизвиква криза - край на цивилизацията, такава каквато я познаваме.
Революционното влияние на Интернет върху света на компютрите и телекомуникациите няма исторически аналог. Изобретяването на телеграфа, телефона, радиото и компютъра подготвят почвата за ставащата днес безпрецедента интеграция.
Интернет се явява не само средство за световна връзка, а и средство за разпространение на информация и среда за сътрудничество и общуване между хората по цялата Земя.
Интернет е един от най-успешните примери затова, каква полза могат да донесат дългосрочните инвестиции, поддържането на изследванията и разработките в областта информационната структура. Започвайки от най-ранните изследвания в областта на пакетната комутация, американското правителство, промишленост и наука и до днес остават партньори в развитието и усъвършенстването на тази нова технология.
Днес за Интернет, в т.ч. за историята, технологията и използването на тази тази световна Мрежа е написано вече много. Историята се състои от около 4 различни аспекти:
На първо място трябва да се постави техническата еволюция, която започва с първите изследвания по пакетната комутация и мрежата ARPANET. Съвременните изследвания продължават да разширяват инфраструктурните хоризонти едновременно по няколко направления, включително мащабиране, повишаване на ефективността и функционалност на високо ниво.
Вторият аспект се явява експлоатацията и управлението на сложната глобална инфраструктура.
Третият може да се нарече “социален аспект”, който се изразява в образуването на групи от хора, които използват Интернет, работещи съвместно над създаването и развитието на технологиите.
И накрая - аспектът на комерсиализация, проявяващ се в извънредно ефективно превръщане на резултатите от изследванията в повсеместна, широко достъпна информационна инфраструктура, каквато днес се явява Интернет.
Първоначалният прототип на Интернет често е наричан Национална (също Глобална или Галактическа) Информационна Инфраструктура. Историята на Интернет е сложна и включва много аспекти - технологични, организационни и социални.
Влиянието на Интернет се разпространява не само в техническата област на компютърните комуникации, то пронизва цялото общество, тъй като все повече се използва като оперативно средство за електронна търговия, получаване на знания и за извършване на обществена дейност.
Началото
Първото документално описание за социалното взаимодействие, което ще бъде възможно благодарение на Мрежата, били серия бележки, написани от Дж. Ликлайдър (J.C.R. Licklider) от Масачузетския технологичен институт (MIT) през 1962 г. В тези забележки се обсъждала концепцията за “Галактическа мрежа” (Galactic Network). Авторът предвидил създаването на глобална мрежа от взаимосвързани компютри, с чиято помощ всеки може бързо и лесно да получи достъп до данни и програми, разположени на кой да е компютър. По дух тази концепция е много близо до днешното състояние на Интернет. През октомври 1962 Ликлайдър станал първият ръководител на изследователския компютърен проект в DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency; приблизително на български - Управление по отбранителни перспективни изследвания и разработки) към Министерството на отбраната на САЩ. Ликлайдър успял да убеди своите колеги в DARPA - Иван Съдърланд и Боб Тейлър, а също и изследователя от MIT Лорънс Робъртс във важността на тази мрежова концепция.
Леонард Клейнрок от MIT публикува първата статия по теория на пакетната комутация през юли 1961 г., а първата книга - през 1964 г. Клейнрок убедил Робъртс в теоретическата обоснованост на пакетната комутация което се оказало важна крачка по пътя към създаване на компютърните мрежи. Друг ключов момент трябвало да стане организацията на реално компютърно взаимодействие. За изследване на този въпрос Робъртс заедно с Томас Мерил през 1965 свързали компютър TX-2, разположен в Масачузетс с IBM Q-32, намиращ се в Калифорния. Връзката се осъществявала по нискоскоростна комутируема телефонна линия. Така била създадена първата в Историята (макар и малка) нелокална компютърна мрежа. От резултатите от експеримента станало ясно, че компютрите работещи на принципа на времеделене могат да работят успешно съвместно, изпълнявайки програми и осъществявайки пренос на данни от отдалечената машина. Става ясно и това, че телефонната система с комутационни елементи е абсолютно непригодна за изграждане на компютърни мрежи. Убедеността на Клейнрок в необходимостта от пакетна комутация била потвърдена.
В края на 1966 г. Робъртс започва работа в DARPA върху концепцията на компютърните мрежи. Скоро се появил планът за ARPANET, публикуван през 1967 г. На конференция, на която Робъртс представил статията си, бил изнесен още един доклад за концепцията на пакетните мрежи. Негови автори били английските учени Доналд Дейвис и Роджър Скентълбъри от Националната лаборатория по физика (NPL). Скентълбъри разказал на Робъртс за работата на NPL, както и за работата на Пол Бейрън и неговите колеги от RAND (американска организация с идеална цел, занимаваща се със стратегически изследвания и разработки). През 1964 г. група сътрудници от RAND написали доклад за мрежите с пакетна комутация като надеждни за гласови комуникации при военните системи. Оказало се, че работите в MIT (1961-1967), RAND (1962-1965) и NPL (1964-1967) се извършвали паралелно при пълна липса на информация една за друга. Разговорът на Робъртс със сътрудниците на NPL довел до утвърждаване на термина “пакет” и решение за увеличаване на предполагаемата скорост на предаване по канала на проектираната мрежа от 2,4 Kb/sec до 50 Kb/sec.
През август 1968 г. след като Робъртс и организациите, финансирани от DARPA изработили общата структура и спецификацията на ARPANET, DARPA предявила искане за оценяване - Request For Quotation (RFQ), организирайки конкурс за разработка на един от ключовите компоненти - комутатора на пакети, получил името Interface Message Processor (IMP) - интерфейсен процесор за съобщения. През декември 1968 г. конкурса спечелила групата на Франк Харт от Bolt-Beranek-Newman (BBN).
След това ролите се разпределили по следния начин. Групата от BBN работела над IMP. Боб Кан активно участвал в създаването на архитектурата на ARPANET. Робъртс заедно с Хауърд Франк и неговата група от Network Analysis Corporation (NAC) проектирали и оптимизирали топологията и икономическите аспекти на мрежата. Групата на Клейнрок от Калифорнийския университет в Лос Анжелис (UCLA) подготвяла система за измерването характеристиките на мрежата.
Благодарение на това, че Клейнрок вече в течение на няколко години бил известен като автор на теорията на пакетната комутация и като специалист по анализи, проектиране и измерване, неговият Мрежови измервателен център в UCLA бил избран като първи възел на ARPANET. През септември 1969 г. BBN монтирала в UCLA първия IMP и включила към него първия компютър. Вторият възел бил изграден на база проекта на Дъг Енгелбарт “Увеличаване на човешкия интелект” в Стенфордския изследователски институт (SRI). (Част от проекта на Енгелбарт бил ранната хипертекстова система NLS).
В SRI организирали Мрежови информационен център, който оглавила Елизабет Фейнлър. В задачите на центъра влизало поддържане на таблици за съответствията между имената и адресите на компютрите, както и обслужване на каталог със заявки за коментари и предложения - Request For Comments - RFC. След един месец, когато включили SRI към ARPANET, от лабораторията на Клейнрок било изпратено първото междукомпютърно съобщение. Следващите възли на ARPANET били в Калифорнийския университет в Санта Барбара (UCSB) и в университета в щата Юта. В тези университети се развили проекти по приложна визуализация. Глен Галър и Бъртън Фрейд от UCSB изследвали методи за изобразяване на математически функции на дисплеи с памет, позволяващи да се реши проблема с изпращане на изображенията по мрежата. Робърт Тейлър и Иван Съдърланд изследвали в Юта методи за изобразяване на тримерни изображения.
Така в края на 1969 г. четири компютъра били обединени в първоначалната конфигурация на ARPANET - първото появяване на Интернет. Трябва да се отбележи, че още на този ранен стадий били провеждани изследвания както върху структурата на мрежата, така и върху нейното приложение. Тази традиция се е запазила и до днес.
В следващите години броят на компютрите, включени към ARPANET бързо се увеличил. Едновременно се провеждали работите по създаване на функционално пълен протокол за компютърно взаимодействие и друго мрежово програмно обезпечение. През декември 1970 г. мрежовата работна група (Network Working Group - NWG) под ръководството на Крокър завършила работата си над първата версия на протокол, получил името Network Control Protocol - NCP (протокол за управление на мрежата). През 1971-1972 NCP бил реализиран във възлите на ARPANET и потребителите на мрежата най-накрая можели да започнат с разработка на приложения.
През октомври 1972 Робърт Кан организирал голяма, доста успешна демонстрация на ARPANET на Международната конференция по компютърни комуникации (International Computer Communication Conference - ICCC). Това било първото представяне пред публика на новата мрежова технология. Още през 1972 г. се появява първото “горещо” приложение - електронната поща. През март същата година Рей Томлинсън от BBN, воден от необходимостта за създаване на просто средство за комуникация между разработчиците на ARPANET, написал програма за изпращане и четене на електронни съобщения. По-късно Робъртс добавил към тази програма възможности за организиране на списък със съобщения, изборно четене, съхраняване във файл, препращане и подготвяне на отговори. От тогава за 10-тина години електронната поща става едно от най-крупните мрежови приложения. За своето време тя била това, което днес се явява Световната паяжина - изключително мощен катализатор за увеличаване на всички видове междуперсонални потоци от данни.
Първоначалната концепция за обединение на мрежи ARPANET постепенно трябвало да прерасне в Интернет. Интернет се основава на идеята за съществуване на множество независими мрежи с произволни архитектури, започвайки от ARPANET - първата мрежа с пакетна комутация, към която скоро щели да се присъединят пакетни спътникови мрежи, наземни пакетни радиомрежи и т.н. Интернет, според съвременното разбиране, въплъщава ключовия технически принцип за отворена мрежова архитектура. При подобен подход архитектурата и техническата реализация на отделните мрежи се определят отвън - те могат да се изберат свободно от доставчика на мрежови услуги, като се запази възможността за обединение с други мрежи посредством метанивото “Междумрежова архитектура”.
През разглеждания период от време е съществувал само един общ метод за обединение на мрежите - традиционното свързване чрез комутация, при която мрежите се свързват на канално ниво, а отделните битове се предават в синхронен режим между двете крайни системи. Да припомним, че през 1961 г. Клейнрок в своите статии посочил преимуществата на пакетната комутация. Тези идеи, съчетани със специални устройства за връзка между различни мрежи можели да станат основен подход. Съществували и други частни методи за обединение на различните мрежи, обаче те изисквали една мрежа да е част от друга, а не като равноправни партньори при предоставянето на вътрешни (от едната крайна система до другата) услуги.
Отворената мрежова архитектура предполага, че отделните мрежи могат да се проектират и разработват независимо, със свои уникални интерфейси за потребителите или за други доставчици на мрежови услуги, включително и на Интернет. При проектиране на отделните мрежи могат да се вземат под внимание спецификата на обкръжаващата среда и особените изисквания на потребителите.
Казано по друг начин, не се поставят никакви ограничения върху типа на обединяваните мрежи или върху териториалния им мащаб, въпреки че от прагматични съображения трябва да принадлежат към определен спектър от възможни решения.
Идеята за отворена мрежова архитектура първо била изказана от Кан през 1972 г. - скоро след започването му да работи в DARPA. Първоначално Кан се занимавал с част от програмата по разработване на пакетна радиомрежа, но по-късно тази програма прераснала в пълноправен проект под името “Internetting”. За работоспособността на пакетните радиомрежи ключов бил надежния протокол, които можел да поддържа ефективна комуникация, независимо от радиосмущенията или временното заглъхване, предизвикани от особеностите на местността или преминаването през тунел. Отначало Кан предлагал да се разработи специфичен протокол за пакетните радиомрежи, тъй като това щяло да ги избави от необходимостта да си имат работа с множество различни операционни системи и щяло да позволи да се продължи използването на протокола NCP (Network Connection Protokol).
Обаче NCP не поддържал ефективни средства за адресация на мрежите и компютрите, което налагало неговото по-нататъшно разработване. За осигуряване на вътрешната сигурност протоколът NCP разчитал на ARPANET. Ако някой пакет се загубел, протоколът и приложението, което работело с пакета трябвало временно да прекратят работа. В модела на NCP липсвало вътрешно управление на грешките, понеже ARPANET трябвало да бъде единствената съществуваща мрежа, при това толкова надежна, че от отделните компютри не се изисквало да могат да реагират при грешки.
В крайна сметка Кан решил да разработи нова версия на протокола, която щяла да удовлетворява изискванията на средата към отворената мрежова архитектура. Този протокол по-късно бил наречен Transmission Control Protocol/Internet Protocol (TCP/IP - Протокол за управление на предаването/ Междумрежови протокол.
В основата на своите първоначални разсъждения Кан заложил четири основни принципа:
Всяка мрежа трябва да запази своята индивидуалност. При включване към Интернет мрежите не трябва да се подлагат на вътрешни промени (преработки).
Комуникацията трябва да се осъществява на принципа “максимална надежност”. Ако даден пакет не се получи в местоназначението, изпращача трябва да го изпрати отново.
За свързване на мрежите трябва да се използват черни кутии - по-късно ги нарекли шлюзове и маршрутизатори. Шлюзовете не трябва да съхраняват информация за протичащите през тях потоци от данни. Те трябва да са прости, без сложни средства за адаптация и възстановяване след различни ситуации.
На експлоатационно ниво не трябва да съществува глобална система за управление.
Други ключови проблеми, изискващи разрешаване били:
Алгоритми, възпрепятстващи разпадането на връзката поради загубването на пакети и позволяващи на изпращача да ги изпрати повторно.
Средства за конвейрна обработка на потока от данни между компютрите, позволяващи маршрутизация на множество пакети по всички пътища от изпращача до получателя, участващи в процеса на предаване, ако междинните мрежи имат такава възможност.
Определяне на функциите на шлюзовете, които правилно направляват пакетите. Има се пред вид интерпретацията на IP-заглавието (IP-header) с цел маршрутизация, разделяне на пакетите на по-малки, ако е необходимо и т.н.
Необходимост от вътрешни контролни суми, сглобяването на пакети от фрагменти, премахване на повтарящите се пакети, ако се получат такива.
Необходимост от глобална адресация.
Методи за вътрешно управление на потоците от данни.
Взаимодействие с различни операционни системи.
Имало и други проблеми, като ефективност на реализацията и производителността на обединените мрежи, но първоначално ги оставили на заден план.
Кан започнал да работи над комуникационно-ориентираните принципи на операционните системи още като сътрудник на BBN. Той отразил някои от по-ранните си съображения във вътрешен меморандум във BBN, озаглавен “Communications Principles for Operating Systems” - Комуникационни принципи за операционните системи. Кан разбрал, че за ефективно вграждане на какъв да е нов протокол трябва да се изучи в детайли всяка операционна система. В резултат на това през пролетта на 1973 г., след създавнето на проекта “Internetting”, Кан поканил Винт Сърф за съвместна работа над детайлната спецификация на протокола. Сърф активно участвал в проектирането и реализацията на NCP, затова вече имал информация за интерфейсите на съществуващите операционни системи. Въоръжени с архитектурния подход на Кан към комутацията и с опита на Сърф, получен по време на работата му над NCP, колегите се обединили за уточняването на детайлите на това, което в последствие станало семейство от протоколи TCP/IP.
Взаимния опит дал чудесни резултати и първата документирана версия и разработената спецификация били разпространени на специална среща на Internacional Network Working Group, състояла се през септември 1973 г., по време на конференция в Университета в Съсекс. На Сърф предложили да оглави тази група и той не пропуснал възможността да организира среща на членовете й, понеже повечето от тях присъствали на упоменатата конференция.
По време на сътрудничеството между Кан и Сърф били формулирани следните основополагащи принципи:
Общуването между два процеса логически трябва да се представи като обмен на непрекъснати последователности от байтове, наречени от Кан и Сърф октети. За идентификация на октета се използва неговата позиция в последователността.
Управлението на потока от данни се осъществява на основата на механизма на плъзгащите се прозорци и на потвърждението. Получателят може да избере кога да изпрати потвърждение за получените до този момент пакети.
Въпросът за това как именно получателя и изпращача да се договарят за параметрите на прозореца, останал открит. Първоначално се използвали стойности по подразбиране.
В същото време в Изследователския център на Ксерокс (Xerox) вече се работело над мрежата Ethernet, но масовото й разпространение като локална мрежа все още не се предвиждало. За персонални компютри и работни станции въобще не се говорело. Първоначалният модел се състоял от мрежи на национално ниво, като ARPANET. Предполагало се, че няма да има много такива подобни мрежи. В резултат за IP адрес били определени 32 бита, първите 8 от които обозначавали мрежата, а останалите 24 - компютъра в мрежата.
Предположението, че в близко бъдеще 256 мрежи ще бъдат достатъчни, трябвало да се преразгледа с появата на локалните мрежи в края на 70-те.
В първоначалният документ на Сърф и Кан по обединяването на мрежите, се описвал един протокол, наречен TCP. Той предоставял всички услуги по транспортиране и пренасочване на данните в Интернет. Кан предвиждал TCP протоколът да поддържа целия диапазон от транспортни услуги - от абсолютно надеждната подредена доставка на данни до дейтаграмните услуги, при които приложенията пряко си взаимодействат на ниско ниво, което може да доведе до случайни загуби, повреди или дублиране на пакетите.
Все пак първите опити за реализация на TCP породили версия, поддържаща само виртуални съединения. Този модел работел чудесно за приложения от типа на предаване на файлове или отдалечен достъп до системата, но редица ранни мрежови приложения, в частност пакетното предаване на глас показали, че в някои случаи загубването на пакети не трябва да се поправя на ниво TCP - нека приложението само да се оправи. Това довело до реорганизация на първоначалния вариант на TCP и разделянето му на два протокола - обикновен IP, обслужващ само адресацията и пренаправлението на отделните пакети; и отделен TCP, занимаващ се с такива операции като управление на потоците от данни и възстановяването на загубените пакети. За приложенията, които не се нуждаят от услугите на TCP била предвидена алтернатива - User Datagram Protocol (UDP), осигуряващ пряк достъп до ниско ниво на IP.
Първоначално основният стимул за създаването както на ARPANET, така и на Интернет било съвместното използване на ресурси, позволяващо например на потребители на пакетни радиомрежи да осъществяват достъп до системи с времеделение, включени към ARPANET. Да се обединят мрежите изглеждало много по-практично, отколкото увеличаване броя на много скъпите (тогава) компютри. Независимо от това, че изпращането на файлове и отдалечения достъп (Telnet) били много важни приложения, най-голямо влияние от всички нововъведения по онова време била електронната поща. Тя породила нов модел на междуперсонално взаимодействие и променила характера на сътрудничеството - първо между тесни специалисти в рамките на Интернет, а по-късно и сред голяма част от обществото.
В зората на Интернет се предлагали и други приложения, включително такива, базирани на пакетната гласова комуникация - предшественици на Интернет-телефонията. Предлагали се и различни модели за разделяне на файлове и дискове, както и ранни програми-червеи, илюстриращи идеята за агентите, а също така и вируси. Ключовата концепция за създаването на Интернет се състояла в това, че свързването на мрежите било проектирано не за едно-единствено приложение, а като универсална инфраструктура, върху която могат да се изградят нови приложения. Последвалото разпространение на Световната паяжина чудесно илюстрира универсалната природа на услугите, предоставяни от TCP и IP.
DARPA сключила три договора за реализация на TCP/IP - със Сърф Станфорд, с BBN (Рей Томлинсън) и с Лондонския Университетски колеж - UCL (Питър Кирстейн). (В статията на Сърф и Кан се използвало името TCP, зад което се криели и двата протокола - TCP и IP.) Групата от Станфорд, оглавявана от Сърф, подготвила детайлни спецификации, след което за около година били направени три разработки на TCP, които си взаимодействали една с друга.
Започнал дълъг период на експерименти и разработки, насочени към развитие и “избистряне” на концепцията и технологията на Интернет. Тръгвайки от първите три мрежи (ARPANET, Packet Radio, Packet Satellite) и образувалите се покрай тях научни колективи, експериментът включил в себе си всички видове мрежи и голям брой изследователи и разработчици. Всяко разрастване поставяло нови задачи.
Ранните реализации на TCP били направени за големи машини, работещи в режим на времеделение, като “Tenex” и “TOPS 20”. Когато започнала появата на настолните системи, много хора мислели, че за персоналните компютри TCP е твърде голям и сложен протокол. Дейвид Кларк и неговата изследователска група от MIT решили да докажат възможността за компактна и лесна реализация на TCP, разработвайки я отначало за Xerox Alto (най-ранната персонална работна станция създадена от Xerox PARC), а след това и за IBM PC. Тази реализация притежавала пълна комуникативност с другите въплъщения на TCP, но била специално настроена, като производителност, за приложения за персонални компютри. Така станало възможно да се демонстрира, че работните станции и персоналните компютри могат да влязат в Интернет заедно с големите системи с режим на времеделение. През 1976 Клейнрок публикува първата книга за ARPANET. В нея той обръща внимание на сложността на протокола и свързаните с това опасности. Книгата способствала за разпространение на идеята за пакетната комутация сред по-широк кръг от читатели.
Широкото разпространение през 80-те години на локалните мрежи, персоналните компютри и работни станции дало тласък на бурното разрастване на Интернет. Технологията Ethernet, разработена през 1973 г. от Боб Меткалф (Bob Metcalfe) от Xerox PARC, днес се явява доминираща мрежова технология в Интернет, а персоналните компютри и работните станции станаха доминиращите компютри. Преходът от малък брой мрежи с умерен брой системи с времеделение (първоначалния модел на ARPANET) към множество мрежи довежда до разработване на множество нови концепции и внася изменения в базовите технологии.
Преди всичко били определени три класа мрежи - А, В и С, които отчитат различните мащаби на компютърните мрежи. В клас А влизали големи мрежи от общонационален мащаб (малък брой мрежи с голям брой компютри). Клас В бил предназначен за мрежи от регионален мащаб, а клас С - за локални мрежи (голям брой мрежи с относително малък брой компютри).
Разрастването на Интернет предизвиква важни промени и в подхода към въпросите на управлението. За да се направи мрежата по-дружелюбна, на компютрите били присвоени имена, което правело излишно запомнянето на числовите адреси. Първоначално, при неголям брой компютри било разумно да има единна таблица с техните имена и адреси. Преходът към множество независимо администрирани мрежи направил тази идея за единна таблица неподходяща. Пол Мокапетрис (Paul Mockapetris) от Института по информатика към Университета в Южна Каролина (USC/ISI) измислил Domain Name System, DNS - система с имена на домени. DNS позволила създаването на мащабируем разпределителен механизъм за изобразяване на йерархическите имена на компютрите в разбираеми Интернет адреси (напр. www.acm.org).
С разрастването на Интернет се наложило да се преразгледа и начина на функциониране на маршрутизаторите. Първоначално съществувал единен разпределен алгоритъм за маршрутизация, реализиран по един и същ начин във всички маршрутизатори в Интернет. В условията на бързо увеличаване на броя на мрежите става невъзможно този ранен подход да се разширява с нужните темпове. Наложило се йерархическият модел на маршрутизация да бъде заменен с вътрешен-шлюзов протокол (Interior Gateway Protocol, IGP), използван вътре във всяка област на Интернет, и с външен-шлюзов протокол (Exterior Gateway Protocol, EGP), използван за свързване на областите една с друга.
Подобна архитектура позволила в различни области да има различни варианти на IGP, отчитайки специфичните изисквания към себестойност, скорост на реконфигурация, устойчивост и мащабируемост. Освен алгоритъма, тежко изпитание се оказал и увеличаването на таблиците за маршрутизация. Били предложени нови подходи към обединяване на адресите (в частност безкласова междудомейнна маршрутизация - CIDR), позволяващи намаляване размерите на тези таблици.
Друг проблем, свързан с разрастването на Интернет, станало изменението на програмното осигуряване, особено на това на хостовете. DARPA поддържала изследванията на Университета в Бъркли, Калифорния по отношение на модификацията на операционната система Unix, включително вграждането на TCP/IP, разработен от BBN. Въпреки че в Бъркли пренаписали програмата, получена от BBN, за да могат по-ефективно да бъдат обединени с Unix-системата като цяло, вграждането на TCP/IP в Unix BSD се оказало изключително важно за разпространението на протокола сред изследователската общност. Голяма част от специалистите по информатика по онова време започнали да използват Unix BSD в ежедневната си практика. Обръщайки се назад, може да се направи извода, че стратегията за вграждане на протокола на Интернет в операционната система, поддържана от изследователските среди, се оказал един от ключовите моменти за успешното и повсеместно разпространение на Интернет.
Една от най-интересните задачи била преминаването на ARPANET от протокола NCP към TCP/IP, което станало на 1 януари 1983 г. Това бил преход в стил “денят Х”, изискващ едновременна промяна върху всички компютри. Преходът бил внимателно планиран от всички заинтересовани страни през предходните няколко години и преминал удивително гладко.
Протоколът TCP/IP бил приет в качеството на военен стандарт три години по-рано - през 1980 г. Това позволило на военните да започнат използването на техническата база на Интернет и в края на краищата довело до разделяне на военно и гражданско общество в Интернет. До 1983 г. ARPANET била използвана от голям брой военни изследователски, разработващи и експлоатиращи организации. Преминаването на ARPANET от NCP към TCP/IP позволило разделянето на мрежата на MILNET, обслужваща оперативните нужди и ARPANET, използвана за изследователски цели.
Така през 1985 г. технологията Интернет се поддържала от широк кръг изследователи и разработчици. Интернет започва да се използва в ежедневните компютърни комуникации от най-различни хора. Особена популярност завоюва електронната поща, демонстрирала ползата от масови електронни комуникации между хората.
Формиране на широка общественост
Интернет не е само сбор от технологии, но и сбор от общества. Успехът на Интернет в значителна степен се обяснява както със способността му да удовлетворява основни социални потребности, така и с възможността за ефективно използване на обществеността за развитие на инфраструктурата. Колективният дух има дълбоки корени в Интернет, той се е зародил още в началото на работата над ARPANET. Пионерите на ARPANET работили като един сплотен колектив, за да може по-бързо да се демонстрира жизнеспособността на технологията “пакетна комутация”.
В края на 70-те години, когато става ясно, че ръстът на Интернет се съпровожда с нарастване на заинтересованите изследователски общества, все повече нуждаещи се от средства за координация, Винт Сърф (ръководещ по това време програмата “Интернет” в DARPA) сформира няколко координиращи органа - Международен съвет по сътрудничество (International Cooperation Board, ICB), Изследователска група “Интернет” (Internet Research Group) и Съвет по конфигурационно управление на Интернет (Internet Configuration Control Board, ICCB). Съветът ICB се оглавявал от Питър Кирстен от UCL и той бил длъжен да контролира работата с редица европейски страни, участващи в проекта Packet Satellite. Изследователската група “Интернет” отговаряла за средата за обмен на информация от общ характер. На съветът ICCB, ръководен на Кларк, били предоставени “официални” функции - той трябвало да помага на Сърф при управлението на растящата Интернет-активност.
През 1983 г. начело на изследователската група “Интернет” застава Бари Лейнър. Двамата с Кларк решават, че продължаващият ръст на Интернет-обществата налага промяна в координационните механизми. Съветът ICCB бил закрит и на негово място била създадена съвкупността Тематични групи (Task Forces), занимаващи се с определени технологични области - маршрутизатори, транспортни протоколи и др. Бил създаден Съвет по развитие на Интернет (Internet Activities Board, IAB).
След няколко промени в състава на IAB Фул Грос става председател на възродената Тематична група по технология на Интернет (Internet Engineering Task Force, IETF), която до този момент е била обикновена тематична група на IAB.Както вече отбелязахме, през 1985 г. се наблюдавал стремителен ръст именно на практическите и технологически аспекти на Интернет. Това води до неимоверно увеличение броя на специалистите, присъстващи на заседанията на IETF, така че Грос се видял принуден да създаде в IETF подструктури във вид на работни групи.
Ръстът на Интернет се съпровождал от значително увеличение броя на заинтересованите организации. DARPA вече не бил единствения крупен инвеститор. Към NSFNet и другите програми, финансирани от правителството на САЩ и други страни започнали да се развиват търговски проекти. През същата тази 1985 Кан и Лейнър напуснали DARPA в следствие на което активността на управление в областта на Интернет рязко намаляла. Съветът IAB останал без основния си спонсор, но това само укрепило ръководната му роля.
Ръстът продължавал, водейки до създаване на нови подструктури в рамките на IAB и на IETF. В IETF се извършило обединение на работните групи по област на действие в Група по управление технологията на Интернет (Internet Engineering Steering Group, IESG). В IAB осъзнали растящата важност на IETF и провели процес на стандартизация, като направили IESG основен рецензиращ орган. Променила се и структурата на самия IAB. Тематичните групи, които не съответствали на йерархията на IETF били обединени в Тематична група по изследване на Интернет (Internet Research Task Force, IRTF), която била оглавена от Постъл и преименувана в Изследователска група.
Ръстът в търговския сектор довел до увеличаване вниманието относно стандартизацията. След 1980 г. Интернет се отдалечава доста далеко от първоначалните си изследователски корени, което се отразява както с увеличаване кръга на потребителите, така и с постоянно нарастваща търговска активност. Предмет на особена грижа стават откритостта и честността на процеса по стандартизация. Това, в съчетание с осъзнатата необходимост от обществена подкрепа на Интернет води до формиране през 1991 г. на Интернет-общество (Internet Society) под ръководството на Сърф и под патронажа на Корпорацията за национални изследователски инициативи (Corporation for National Research Initiatives, CNRI), оглавявана от Кан.
През 1992 г. станала още една промяна - Съветът по развитие на Интернет (Internet Activities Board) бил превърнат в Съвет по архитектура на Интернет (Internet Architecture Board). Между него и IESG били установени равноправни отношения, а върху IETF и IESG легнала по-голяма отговорност при приемане на стандартите. В крайна сметка между IAB,IETF и Интернет-обществото се формирали отношения на сътрудничество и взаимна подкрепа, като цел на Обществото става осигуряване на оптимални условия за работа на IETF.
Широкото използване на Интернет привлякло много нови хора, които не се причислявали към изследователите и разработчиците на мрежи. Била създадена нова координираща организация - World Wide Web Consortium, W3C. Начело застанали Тим Бернърс-Лий и Ал Веца. Новата организация поела задължението за развитие на протоколите и стандартите, асоциирани с Web - т.нар. хипертекстови технологии.
Така в продължение на повече от двадесет години се наблюдава постоянно развитие на организационните структури, призвани да поддържат разрастващото се общество, работещо за благото на Интернет.
Комерсиализация на технологията
Комерсиализацията на Интернет включва не само развитие на конкурентните частни мрежови услуги, но и разработка на търговски продукти, реализиращи Интернет-технологията. В началото на 80-те години десетки производители, предвиждайки търсене на подобни мрежови решения, вграждат TCP/IP в своите продукти. За съжаление те не разполагали с достоверна информация за това как трябва да работи Интернет-технологията и за какво потенциалните потребители ще използват мрежата. Повечето производители виждали в TCP/IP просто една малка добавка към собствените им мрежови решения: SNA, DECNet, NetWare, NetBios. Министерството на отбраната на САЩ при сключване на много договори изисквало задължително използване на TCP/IP, но това на практика не помогнало на производителите да разберат как да правят полезни TCP/IP-продукти.
През 1985 г. осъзнавайки, че достъпната информацията не е достатъчно и виждайки възможност да се проведе курс за обучение, Дан Линч заедно с IAB организирал тридневен семинар за всички производители. Там били представени подробно възможностите, устройството, както и нерешените проблеми на TCP/IP. Голяма част от взелите участие като лектори били представители на изследователските среди на DARPA, чиято ежедневна дейност се състояла в разработката и използването на протоколи. Резултатите от семинара се оказали изненадващи и за двете страни. Сътрудниците от фирмите-производителки били поразени от откровеността, с която изобретателите разказвали как работи всичко (и кое и защо не работи). Изобретателите пък от своя страна разбрали за нови за тях проблеми, с които са се сблъскали производителите. Така се започнал един диалог, който продължава вече над десет години.
След двугодишни конференции, курсове, срещи и семинари било организирано мероприятие, на което били поканени най-дългогодишните производители на TCP/IP-продукти. Целта била всеки от тях да демонстрира колко добре си взаимодействат неговите продукти помежду си и с Интернет. През септември 1988 г. (преди 10 години!) се състояла първата търговска изложба Interop. В нея взели участие 50 фирми. Около 5 хиляди инженери от потенциални организации-клиенти посетили това първо по своя род изложение. Те се интересували дали наистина всичко работи така, както обещават организаторите. Всичко наистина работело! Защо? Защото производителите изключително упорито се стремили да обезпечат пълна съвместимост на своите продукти с всички други продукти, даже и с тези на конкурентите. От тогава до днес обхвата на това търговско изложение значително се е разширил.
Успоредно с действията по комерсиализацията, свързани с Interop, производителите започнали да посещават и събранията на IETF (Internet Engineering Task Force - Тематична група по технология на Интернет), провеждащи се три-четири пъти в годината, като се обсъждали новите идеи за разширяване на TCP/IP-семейството. По-рано на тези срещи се събирали стотина души, предимно от академичните среди, а самите срещи били спонсорирани от прaвителството. Сега участниците вече надхвърлят хиляда, като по-голяма част от тях са представители на производителите и сами уреждат организационните разходи. Това самоорганизиращо се общество, обединяващо всички заинтересовани страни - изследователи, потребители и производители допринася много за ефективното развитие на TCP/IP-семейството в дух на сътрудничество и взаимна полза.
През 1987 възникнала необходимост от протокол, обезпечаващ еднообразното отдалечено администриране на мрежовите компоненти, като маршрутизаторите. За целта били предложени няколко протокола, в т.ч. Обикновен протокол за управление на мрежата (Simple Network Management Protocol, SNMP), проектиран от съображение за простота и доразвил един по-предходен протокол, т.н. Обикновен протокол за мониторинг на шлюзовете. Освен SNMP били предложени протоколите Високотехнологична система за управление на обекти (High-level Entity Management System, HEMS) - най-сложния проект на изследователската общност и Общ протокол за предаване на управляваща информация (Common Management Information Protocol, CMIP) - проект на OSI-обществото. Редица срещи довели до решение да се изключи HEMS като кандидат за стандартизация. Било решено да се продължи работата над останалите два протокола - SNMP и CMIP, при което SNMP се разгледал като краткосрочно решение, а CMIP като дългосрочно. Днес почти повсеместно като база за мрежово управление се използва SNMP.
В последните няколко години се наблюдава нова фаза на комерсиализация. Първоначално в търговската дейност участвали предимно производители на основни мрежови продукти както и Интернет-доставчици. Днес Интернет-обслужването е преминало в групата на домашните услуги, като основното внимание е насочено върху използването на тази глобална информационна инфраструктура като основа за нови търговски услуги. Този процес е ускорен поради широкото разпространение и бързото внедряване на web-технологиите, което открива пред потребителя лесен начин за достъп до информация, намираща из целия свят.
Какво в крайна сметка е Интернет и какво е неговото бъдеще?
На 24 октомври 1995 г. FNC (Федерален мрежови съвет) единодушно одобрява резолюция, която определя термина “Интернет”. Това определение е разработено с участието на специалисти, както от областта на мрежите, така и от областта на правото на интелектуална собственост.
Ето част от резолюцията: Федералния мрежови съвет признава, че следните словосъчетания отразяват определението на термина “Интернет”.
Интернет е глобална информационна система, която:
1. е логически взаимосвързано пространство от глобални уникални адреси, основани на Интернет-протокол (IP) или на последващи разработки или приемници на IP;
2. е способна да поддържа комуникация чрез използване Протокола за предаване на данни/Интернет-протокол (TCP/IP) или негови разработки/приемници и/или други IP-съвместими протоколи;
3. обезпечава, използва или прави достъпни на обществена или частна основа високотехнологични услуги, изградени върху описаната тук комуникационна и друга свързана с нея инфраструктура.
За двадесетте си години живот Мрежата “Интернет” е претърпяла генерални промени. Тя се заражда в епохата на режима на времеделение, но успява да доживее до времето на персоналните компютри, мрежите с равноправен достъп, системата клиент-сървър и мрежовите компютри. Замислена е за поддръжка на широк кръг от функции, като разпределени бази данни и отдалечен достъп до ресурси и съвместна работа. В началото това се е постигало чрез електронната поща, а днес чрез Световната паяжина - WWW. Но най-важното е, че Мрежата, създадена първоначално като обект от действията на малък колектив изследователи, се разраства до едно печелившо търговско предприятие, в което ежегодно се влагат милиарди долари.
Не трябва да се мисли, че промените в Интернет са само минало. За да се запази първенството на Интернет тези промени ще продължават, като в бъдеще ще се развиват с темповете, характерни за компютърната индустрия.
Настъпилите днес промени са насочени към предоставянето на такива нови услуги, като предаване на данни в реално време - аудио и видеопотоци. Широката достъпност до Мрежата в съчетание с мощните, компактни и достъпни изчислителни и комуникационни средства (пейджъри, мобифони и др.) прави възможно създаване на нови способи за мобилни изчисления и комуникации.
Развивайки се човечеството ражда нови приложения - Интернет-телефонията, Интернет-телевизия, Интернет-радио. Вече се усвояват широколентовия достъп и спътниковите комуникации. Новите режими на достъп и новите форми на обслужване ще доведат до появяването на нови приложения, които от своя страна ще станат движеща сила за по-нататъшното развитие на самата Мрежа.
За бъдещето на Интернет е по-важно не как ще се променят технологиите, а как ще се управлява самият процес на промяна и развитие. Успешното развитие на Интернет разшири кръгът от хора и организации, влагащи в Мрежата финансови и интелектуални ресурси. Споровете около управлението на регистратора на имена на домейни и формата на следващото поколение IP-адреси показват, че се търси нова социална структура, която да може да осъществява бъдещото ръководство на Интернет. В същото време промишлените кръгове се нуждаят от икономически обосновани солидни инвестиции, необходими за бъдещия растеж. Ако Интернет е осъден да се сблъска с проблеми, то те няма да бъдат причинени от липса на технологии или мотивация. Основната опасност с състои в това, че не може да се постави обща цел и всички да се движат заедно напред към светлото бъдеще.
Коментари