Литература

Единство между вяра и разум в стих. "Моята молитва"

Единство между вяра и разум в стих Моята молитва
(0 от 0 гласували)

ЕДИНСТВО МЕЖДУ ВЯРА И РАЗУМ В

СТИХОТВОРЕНИЕТО “МОЯТА  МОЛИТВА”

 

А/ Религиозен ли е Ботев? Кой е Богът, на когото се моли?

1.      Времето, в което живее и възпитанието, което получава, не предполагат неверие в Бог.

2.      НО: -Ботев е уникален с това, че личностно и духовно надраства своите съвременници;

             -в институцията – християнска религия – той вижда ограничения, ретроградност, подлост,обезсмисляне на човешкия индивид

1.      Не толкова отхвърля една религия, колкото заявява високо и недвусмислено вярата си в разума и свободата – те са основата на неговия мироглед.

2.      Тона е една “стихийна религиозност”/Вл.Атанасов/, която не признава отвън наложени авторитети, защото човекът е в центъра на Ботевата поетическа система.

3.      Стих. “Моята молитва” е художествен прийом, с който се отхвърля християнският бог така, както е избрана формата на молитва.

Б/ Какво е общото между всички религии,като система, основни положения, атрибути?

1.      Бог или богове;

2.      Идеята за съзиданието;

3.      Молитвата;

4.      Мястото на богослужението;

5.      Свещеници, проповедници, водачи;

6.      Живот след смъртта;

7.      Свещени думи и писания;

8.      Начин на живот, наложен от догмата

1.

І. За Ботев е трудно да приеме абстракцията Бог, който е оставил под гнет чедата си. Не приема институцията и се стреми да разруши  и да покаже:

-         не фалшивото, а истинското лице на света;

-         да разруши удобната религиозна схема за примирението на роба;

-         да се внуши убеждението, че съдбата на света е лично дело на всеки човек.

-         Извод: “Моята молитва” е едно от първите художествени явления в новобългарската литература, в което откриваме пълноценна, самостоятелна обработка на мотиви, зададени в Библията …./Иван Радев – “Ботевото творчество”, стр. 44-49 – да се дадат примери на паралелен прочит/

2.

І. Идеята за съзиданието в религиозните текстове връща погледа назад, към сътворението на света.

ІІ.Как е при Ботев? – тази идея се отнася към предстоящи етапи от развитието на човека и света – поетическият поглед на Ботев е обърнат към бъдещето.

ІІІ. 3.строфа – библейската истина за създаването на мъжа и жената

             -   невъзможността Бог да осигури щастие на хората

-         проследяват се двойките глаголи във възходяща градация направил-оставил; помазал-зарязал , а самите форми на глаголите в опозициите са в низходяща градация

3.

І. МОЛИТВАТА – форма на творбата

Наподобява християнска молитва, което придава достоверност на идеите, които по същество са нови /подобен подход се забелязва в “Символ верую на българската комуна”/

Пародия – отрича се старото съдържание в привидно същата форма. Проявява новаторство, което изисква голям талант, осигуряващ многопластовост на идеите. Налице са две форми за въздействие – отрицание и утвърждаване, които Ботев умело преплита.

Молитвата е изповед на човек пред Бог за земния му живот, за мечтите му. Всъщност религията е верую, което всеки трябва да има, а молитвата е пътят към бога. Но ако човек не вярва в институционализираното божество, то си създава своя вяра.

ІІ. ЗАГЛАВИЕ – Къде е поставен акцентът?- на “МОЯТА” /1.строфа-3.-4.стих/

ІІІ. Коя е молитвата на Ботев? – 9.-10.строфа

ІV. АНАЛИЗ ПО СТРОФИ:

1.СТРОФА- насочва към новото съдържание;

-         заложен е основният структурен похват – антитезата /не ти…,а ти…/

2.СТРОФА- 6.СТРОФА – отрицание на всички, които са превърнали в ценност Бога в “небесата” – Защо? – една религия може да бъде хуманистична по своята същност, но може да е неприложима, защото определени личности, клади, прослойки а употребяват за свои цели и я превръщат в мракобесие, отговарящо на максимата, че “пътят към ада е обсипан с добри намерения”;

                                           - изгражда се образът на националния и социалния потисник

                                           - чувствата на лирическия Аз са гняв, недоволства, изразени чрез антитезата в анафорична позиция;

-         анжамбман, който прави стиха ярък, ударен, емоционално натоварен.

7.-10.СТРОФА – излага се веруюто – разумът е този, който ще донесе свободата;

-         отново основен композиционен похват е контрастът на лексикално ниво: /откриват се лексикалните антоними/

глупост – разум;

робство – свобода;

тирания – равенство;

търпи/робът/ - въстане робът;

гроб – празнуване

-         интересна интерпретация при Ботев получава основният постулат в християнската религия “Обичай ближния си!” – в избрания път на революцията и саможертвата лирическият герой търси благословията на Бог /може да се направи съпоставка с търсената майчина прошка и благословия в “На прощаване”/

4.

І. МЯСТОТО НА БОГОСЛУЖЕНИЕ:

Светът, който може да бъде пустиня, не като място за размисли и покой, и общуване с бога, а като символ на неразбиране, самота, липса на отглас; Балкана – редовете на борбата, гробът – се съизмерват с величието на планината – топос, който насочва към героичното

 

 

 

5.

2.-6.СТРОФА – тълкуването насочва към отношението към проповедници, попове. Съществена роля играе принципът на демаскирането, изясняването на истинските взаимоотношения и зависимости в социалното пространство.

6.

Идеята за живота след смъртта при Ботев преминава в идеята за безсмъртието, която осигурява приемственост в борбата. Човешкото сърце не желае смъртта, но човешкият разум я приема в името на една възвишена цел. Смъртта в редовете на борбата е воля за живот. В последните строфи се противопоставят животът и не-животът, който се изразява в самотата на Аз-а.

7.

СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ:

…”и гласът ми да премине” – Кой е и какво казва гласът на лирическия герой? – творческото слово съдържа разум, това е гласът на свободата, истината,които провокират “пустинята” на неверието и безнадеждността. Лирическият глас отхвърля институционализираното слово, защото то е спекулация с вярата и истината е утвърждава съкровеното слово, идващо от сърцето и душата.

Звучат думи и изрази, превърнали се в опорни елементи на Ботевата смислова парадигма: сърце, душа, роб, сиромаси, търпение, голи надежди, свобода, въстание, чужбина, глас, пустиня – това са семантични ядра в поезията, които авторът непрекъснато пренарежда, като им придава нови нравствени и естетически стойности.

8.

НАЧИН НА ЖИВОТ: Биографичните данни сочат, че Ботев скъсва с догмите, когато те противоречат на представите му за свободен и достоен живот – така творчеството му се превръща в “библията” на неговата  религия.

Единство между вяра и разум в стих.

Коментари